Скалотряс

Скалотряс от рода Кумулус беше млад и могъщ мъглороден. Всички смятаха, че един ден ще стане водач на кумулусите, защото дори скалните орли се страхуваха от него. Зад привидната му благост се криеше избухлив, гръмотевичен нрав. Всички се бояха от Скалотряс, освен Калоян, малко момченце с коса като слама и весели маслинови очи. Калоян оставяше козичките си да пасат на една затулена от дървета полянка и се катереше по скалите да си говори със Скалотряс. Сядаше на някой по-заоблен и напечен от слънцето камък и започваше да разказва за живота в селото. Така Скалотряс разбра, че има добри и лоши топлокръвни. Лошите често нападали селата, отвличали жени и добитък, убивали много от топлокръвните, които наричаха себе си хора.

– Когато порасна още малко, ще разменя няколко кози за меч и ризница и ще отида при деспот Слав. Неговите воеводи ще ме научат да сека с меча и ще пазим хората и селата. Не ме е страх от латинците и разбойниците – каза момчето и в очите му блесна решимост.

Скалотряс много се радваше на този малък бъдещ воин, даже понякога го пръскаше с вода, за да изчисти прашното му, изпечено от слънцето личице. Тогава смехът на Калоян ромолеше като горски водопад.

– Калояне, прибирай се – изкънтя в скалите гласът на майка му. – Идвай си вече.

Момчето помаха на мъглородния си приятел и зашляпа с напуканите си боси крачета надолу към поляната с козите.

– Само въздух имаш в главата – гълчеше го майка му, когато малко по-късно седяха на трапезата. – Вятър и мъгла. Трябва да идеш в съседното село, да се учиш да правиш каменни стени и дървени огради. Пак ще ни погнат разбойниците, а Деспота е далеко.

– Ще се уча да сека с меч – заяви Калоян.

– Ще учиш, ти! Вятър и мъгла!

Тогава внезапно изкънтя писък, остър, жален и изпълнен с болка.

– Боже, помогни ни! – писна и майката на Калоян. – Сигурно са хората на Лоран Касапина.

Разпищяха се още жени и деца. Замириса на изгоряло, защото подпалиха селото. Блеене на добитък и вой на умиращи хора удариха колибата на Калоян като вихрушка. Когато той изтича навън след майка си, грабнал дъбова тояга, пожарите вече бяха захапали селцето. Проблясваха шлемовете и мечовете на нашествениците, а пред плета лежеше обезглавен старец. Вонеше на горяща плът.

Калоян и майка му запищяха.

– Скалотряс, Скалотряс! – викаше момчето, докато сълзи рисуваха светли пътечки по опушените му бузи. – Скалотряс, помоощ! Помоощ!

Скалотряс се разбуди от писъците в селото. Прокашля се гръмовно и погледна към долчинката. Селото гореше, полазено от облечени в ризници и броня разбойници. Той разпозна гласа на малкото си човешко приятелче.

Скалотряс събра на кълбо мощната си снага от водни капчици, изкрещя на събратята си да го последват и гигантската облачна маса се стовари като юмрук върху селото. Първо удари с мълния шлема на предводителя. Позна го по червената мантия. Лоран Касапина бе направил множество поразии, но сега главата му се пръсна в шлема все едно беше кокоше яйце. След като изпече Лоран, Скалотряс и облачните му събратя погнаха останалите пешаци и конници. Всеки получаваше по една могъща мълния и скоро долината замириса на прегоряло месо. Останалите живи селяни се събраха около параклиса, кръстеха се и въртяха невярващо очи.

Когато огромният оловносив облак опече с мълниите си и последния разбойник от кохортата на Лоран, рукна дъжд. Заваля като библейски потоп и издави останалите ранени и недопечени мечоносци, но пощади конете, които побягнаха като подгонени от демони.

Мина време и селото се възстанови. Хората го изградиха наново и погребаха с молитви мъртъвците си. Разбойниците заровиха надалече.

Калоян отново ходеше на гости високо в скалите, да си говори със Скалотряс и останалите облаци. Майка му не се сърдеше, защото вече знаеше кой ги спаси. Понякога тя също отправяше уморен поглед към облаците и съжаляваше, че вече отдавна не е дете.

Селото още е някъде там, в дебрите на Родопа планина. Надживя латинците, ромеите и османците, преживя и двете големи войни. Аз няма да ви кажа къде е, защото само децата могат да го видят.

Правнуците на Калоян и Скалотряс още си разказват истории, някъде там на скалите, и когато облакът чуе някоя тъжна историа, започва гръмотевична буря. Зимно време украсява оголелите дърветата и скалите със снежна премяна.