Сладко

–Моника, Моника къде си? -къде отиде това дете, нали досега вървеше до нея? Тамън беше приключила разговора с шефа си, а сега детето го нямаше.

– Моникааа – продължаваше да вика, паниката вече се прокрадваше в гласа ѝ.

– Мамо, виж магазинче!- каза Моника и подръпна майка си за чантата, но тя не ѝ обърна внимание.

– Мамо, мамо виииж де. Ще отида да погледна и идвам. Мамо? – пак нямаше отговор. Е, ще отида да погледна набързо, каза си Моника и се затича. Дръпна към себе си за да отвори вратата и бързо пристъпи навътре, а вратата се хлопна след нея. Магазинчето отвътре въобще не беше същото, както изглеждаше отвън а беше като захарна приказка, цялото отрупано с цветни сладки, имаше шарени пръчици, курабийки, шоколадови фигурки, най-различни красоти. Моника започна да се оглежда в захлас, искаше да опита от всичко. Но къде ли беше продавача? Погледна навсякъде, но не видя никой, имаше само купища сладки изкушения. Тя бързо забрави какво търсеше като погледна към фигурките на малки шоколадови котенца, които бяха толкова красиви и изглеждаха страаашно вкусни. Взе си няколко в ръчички да ги огледа по отблизо.

-Сигурно сте много вкусни.-каза им тихичко и облиза едното. Примижа от удоволствие. Наистина беше вълшебно вкусно, не можа да се стърпи и го налапа цялото. Изведнъж се чу страшен звук, като тътен от гръмотевица.

-Тиии, какво си мислиш че правиш тук малка крадла!- се чу стържещ глас от далечният край на магазина и една сянка започна да се уголемява. Моника погледна ужасено и извика с пълна сила.

-Мамооо. -краката ѝ бяха като вдървени и не можеше да помръдне, само гледаше как чудовището приближаваше.

– Мамооо извика отново, но майка ѝ я нямаше, а страшилището започна да се приближава. Опита пак да помръдне и този път краката я послушаха, затича с пълна сила към вратата,обаче в бързането краката и се преплетоха, спъна се и падна, изпищя от силната болка в коляното, но се изправи и продължи към вратата накуцвайки. Чу се ужасяващ рев зад нея, Моника се стресна и за малко пак да падне, но успя да запази равновесие, направи още две крачки и се хвана за вратата. Задърпа към себе си бясно дръжката, но тя не се отваряше.

– Мамооо, помогни ми, мамооо.- извика хлипайки, докато се опитваше да отвори. Беше я страх да се обърне назад към чудовището, усещаше, че е то се е надвесило точно зад нея. Упря челото си във вратата, искаше да види през мътното стъкло майка си за последно, сълзи се стичаха по лицето ѝ, помисли си че това е краят. И тогава без да иска видя, че на вратата пише с печатни букви Б У Т Н И, учуди се за момент, не разбра какво пише и тогава ѝ просветна какво значи думата написана на вратата. Бутна я и изхвърча на вън да търси майка си.