Среднощна приказка

Живели някога баба и дядо в своята малка къщичка, построена до бистро ручейче, накрая на селото, точно до голямата гъста гора. Харесвало им да са на спокойствие сред природата. Всяка неделя дядото ходел до центъра на селцето, където ставал голям пазар. Там той купувал храна, каквато не можели сами да отгледат в градинката си, натоварвал всичко върху магарето си и се връщал при търпеливо чакащата го баба.

Двамата старци си живеели много добре, без да подозират за съществуването на вампира. Той не бил виждал хора, откакто здравата сплашил двама иманяри дошли да търсят съкровище, а това се случило преди почти сто години. Криел се на два метра под земята, облизвал се с острия си черен език и чакал пълнолунието, а то съвсем не било далече.

Една вечер, когато бабата излязла до външната тоалетна, видяла съвършено кръглия диск на луната. Тази вечер била особено старателна като си казвала молитвата – повторила я три пъти и не пропуснала нито един светия. Когато легнала, дядото отдавна бил заспал и здравата хъркал. В стаичката било светло, както обикновено става при пълнолуние, но бабата дълго не могла да заспи и неспокойно се въртяла в леглото. Не, че й пречели лунната светлина или хъркането на дядото – на второто не обръщала внимание вече 50-60 години, но имало нещо напрегнато и неспокойно в това пълнолуние. Преди даже не му обръщала внимание, но сега си спомнила как като дете е слушала страшните разкази на старите баби – за вампири, които нападали хора, които живеят изолирано. Точно като тях! Откакто повечето им съседи измрели или отишли в града да живеят при децата си, старците останали почти сами в махалата. Точно до гората… Е, имало и животни, разбира се, но на кой нормален вампир би му хрумнало да се занимава с тях. Бабата си спомнила, че вампирите изчезват, след като петелът пропее, но за зла участ съвсем наскоро им гостували децата с внуците и шарения петльо се бил превърнал във вкусна гозба в тавата. С кисело зеле. Така че, ако не дай Боже – сега ги навестяла нечиста сила, спасението им щели да са първите лъчи на слънцето.

„Па и баш при мене ли ще дойде тоз вампир – успокоявала се тя – дърта съм вече, жилава, сигур и кръвта ми се е вкиснала…“

Но вампирът съвсем не мислил така. Той се размърдал в своето леговище /на два метра под земята, както вече споменах/ и започнал бавно да си проправя път нагоре през влажната пръст.

Бабата започнала да се унася, надделяла умората от къщната работа, а не след дълго вече спяла. Но дори в съня си тя не намирала спокойствие – преследвал я огромен сив вълк с оголени зъби и настръхнала козина. Горката старица бягала накуцвайки и се бранела с патерицата си. Точно когато вълкът я съборил на земята, сложил лапа на гърдите й и се озъбил в лицето й, тя запъхтяна се събудила. Дядото до нея продължавал блажено да хърка, а бабата си казала, че утре сутринта ще трябва да види в съновника какво означава този не много приятен сън. Вече напълно разсънена, при нея отново се върнали предишните й страхове. Кръглата луна се блещела през малкото прозорче.

Една черна сбръчкана ръка с дълги и извити хищни нокти се подала от меката влажна пръст. Земята наоколо се раздвижила и не след дълго Вампирът вдигнал рошавата си глава. Той се озъбил в страшна усмивка и тръгнал към малката къщичка, а от тялото му се сипела черна пръст…

На бабата й станало много горещо и задушно и отметнала одеялото, за да се поразхлади малко. Изведнъж й се сторило, че чува стъпки. Изплашила се не на шега, а тежките стъпки се чували все по-ясно и все по-близо до къщата.

– Дядо, дядо! – разбутала тя спокойно спящия си съпруг.

– Ъхъ – опитал се да отвори той и двете си очи, но само с едното му се получило горе-долу добре. – Какво?

Бабата нямала време за обяснение, защото дървената вратичка се отворила и огрян от лунната светлина, пред изплашените старци се изправил Вампирът. Ужасената баба скочила от леглото с необикновена пъргавина и застанала в другия край на стаята. Вампирът се приближил към все още лежащия дядо и го хванал за рамото. Човекът се дръпнал рязко, но острите нокти раздрали ризата му и оставили кървави следи върху кожата. Онемялата баба се прекръстила три пъти /както правят обикновено изплашените баби/. Дали заради това, или заради иконата и сребристия кръст на стената, Вампирът се отказал от досегашните си намерения и бързо изчезнал, стопявайки се в гадна пихтиеста локва. Когато бабата се престрашила да погледне към пода, от там се издигала воняща пара и скоро от среднощния посетител не останала и следа.

От раните на дядото течели едри капки тъмна кръв, която бабата почистила с напоена в ракия памучна кърпа. Двамата старци не си говорели, сега разбирали защо хората казвали, че след такива случки трябва да си мълчиш известно време. Едно бързо кръстосване на погледи било достатъчно, за да се разберат без думи. Дядото бързо се успокоил и отново заспал. При бабата обаче нещата съвсем не били така – тя не можела да дойде на себе си и постоянно мислела за случилото се /да видиш вампир, а и да останеш жив след тази среща, такива неща не се случват всеки ден/. Решила на другия ден да отидат с дядото в църквата и да разкажат на попа. Тази мисъл я поуспокоила малко и започнало да й се доспива. Но след всичко случило се, не можела да се успокои, докато не се увери, че е в безопасност. Залостила здраво вратата и прозорците, откачила кръста от стената и го притиснала към гърдите си. Така въоръжена с божията вяра, тя си легнала и скоро се унесла. Ръката държаща кръста се отпуснала и пръстите се разтворили, а гипсовият боядисан в сребристо кръст с приглушен звук паднал на земята и се счупил на две…

Изведнъж дядото рязко отворил очи, жълтите му ириси зловещо проблеснали в полумрака. От костеливите му пръсти никнели хищнически нокти, остри кучешки зъби се показали от устата му. Старецът понечил да извика, но звукът, който издал приличал повече на вълчи вой…