Танцът на Сътворението

Те се носеха в Космоса – миниатюрни искрици Живот, все още Енергия, но не и Материя. Нямаха имена, нямаха свое съзнание, нито цел. Отскачаха от планета на планета, привличани и отблъсквани от гравитационни полета, завихряни в черни дупки и разпръсквани от колапса на звезди. Гмуркаха се в короните на слънца, стрелкаха се в луда надпревара с метеори, танцуваха в безкрайния Космос, неуморни и изящни. Понякога правеха пируети около някоя планета, после вкупом отново се впускаха в Необятността. Не съществуваше време, нито разстояние, нито спомен за Преди и Сега.

Търсеха.

Топлина. Студ. Светлина. Мрак. Движение. Покой. Шум. Тишина. Начало. Край. Понятия без значение в безкрайността и безвремието на тяхното съществуване…

Изведнъж, сякаш призовани от невидим и нечут от никого повик, те се завъртяха около планетата, трета в поредната звездна система. Буйните пулсации от горещото сърце на младата планета бяха усетени от късчетата Енергия, галопиращи в безпределния Космос. Тяхното безгранично пътешествие приключи. Те обгърнаха планетата със своето сияние, спуснаха се до самите ѝ недра, танцувайки своя последен танц. Танцът на Сътворението.