Нощта преди Хелоуин

Различавам очертанията му в огледалото. Разкривени контури на лице от дим върху моето. Ако примигна стават по-ясни: кухи очи; устни, разтегнати в налудничава гримаса; гротескни, деформирани черти, зад които моите се губят в тъмнина.

Появи се за първи път в началото на октомври, бледа сянка под трепкащата светлина на празничните украшения. С дните доби плътност. Днес ми се струва, че колкото повече се взирам в него, толкова по-солидна става формата му.

Психологът ми го отдава на прекалена умора, стрес и неотработени емоционални травми от миналото. Семейството ми и разни други токсични връзки. Твърди, че образът в огледалото е проекцията на стаен гняв, трупан в мен през всичките тези години.

Не мисля. Отдавна простих на всички. Дори ги поканих на вечеря утре, да отпразнуваме нощта на Вси Светии. Ще си прекараме прекрасно около отрупаната маса под светлината на тиквените фенери.
Лицето от дим се раздвижва, опитва се да проговори докато проверявам с пръст достатъчно ли е наточено острието на брадвата ми в подготовка за голямата вечер.

Няма нужда да чета по устните му за да знам какво иска да каже. Кимам в съгласие.

Утре.