Усмивката

Хладни пръсти, обвили се около скротума му, го събудиха.

– А, бебче, дощя ти се все пак?

В този миг осъзна, че бебчето не би трябвало да е в стаята, а да се гърчи в някоя мизерна болница, накълцана като кайма. Пада ѝ се на долната кучка, като не го уважава. Да си знае мястото!

Рязко отвори очи. Опита се да стане, но тялото не му се подчиняваше. Неясен образ кръжеше над него. Премигна няколко пъти да премахне мътилката пред погледа си, когато нещо го ужили в топките и като токов удар се разпространи към ануса и корема му.

Сърцето му щеше да избие ребрата му от ужас. Едно лице се надвеси над него с топла усмивка на устните и загриженост в очите.

– Боли ли те? – по майчински благ женски глас.

Опита се да кимне и да извърне поглед настрани. Единствено чу риданията на майка си и заваляните пиянски псувни на баща си. Бяха в стаята! Позволяваха това! Как бе възможно?!

Погледът му падна върху ръждясало острие на макетно ножче, от което капеше кръв. Неговата кръв! Кръвта, която се стичаше топла между краката му. Искаше да крещи, но от последвалия спазъм само се задави с повръщано.

Ново ужилване. Този път по бузите. Разплака се с тежки кървави сълзи.

Ръждясалото острие се мерна пред очите му.

– Сигурно се чудиш коя съм? – попита благия глас. – Имам много имена. Любимото ми е Вселенска Справедливост.

Устните ѝ отново се разтегнаха в широка усмивка изпълнена със задоволство.

– Посветена съм в тайните на живота и смъртта, владея некромантията и познавам човешкото тяло в най-малки детайли. Не се притеснявай, отговарям на името си. Всеки, който си затваряше очите за теб, ще се види с мен!

Окончателната присъда на ръждивото острие се спусна към гърдите му.