Заслужено

Не разбирам желанието на други, да ги наречем колеги, да заглушават жертвите си. Човешките писъци ми харесват. Обичам болката в гласа им и последните моменти отчаяние в очите им. Наслаждавам се на всяка секунда.

Ти, разбира се, го заслужаваш.

Името ми е Емри. Ще бъде удоволствие да отнема живота ти.

Но първо…

Да проверим дали всичко е в изправност и готово.

Свещта хвърля колебливи сенки по стената на килията. Тихо е, ако изключим напрегнатия ти дъх и шумоленето на дрехите докато се мъчиш да се освободиш от оковите си. Сърцето ти подскача в гръдния кош. Мирисът на потта ти доминира над този на влагата и мухъла.

Страхът ти ме очарова, a още не сме започнали.

Затова ще ти кажа какво ще направя с теб. Не можеш да ме спреш. Единственото спасение ще бъде смъртта ти: ако ти позволя да умреш.

Ръждата по ножа ми не означава, че не е остър. Ще започна с плитки разрези по лицето, надолу по гърдите – ако съм в настроение мога да отрежа зърната ти – по корема, по краката, и когато започне да ти се вие свят, ще те оставя да кървиш в полумрака.

За малко.

После ще смъкна кожата от скалпа ти, ще одера татуировките ти, ще накълцам пръстите ти и ще те накарам да ги изядеш, с костите, да ги повърнеш и да ги изядеш пак.

Имам и клещи. Вярно, стари са, но вярвам, че работят. С тях ще извадя зъбите ти, един по един, за да освободя място в устата ти, защото ще ми трябва: за десерт ще режа плътта от пениса и тестисите ти, парче по парче, и ще напъхам кървящото месо в гърлото ти.

Когато благословеният мрак на отвъдното се спусне над теб, ще те съживя и ще повторя процеса – с някои изобретателни промени.

О, да, всичко това предстои.

Приготви се.