Твоята история също би могла да заеме място сред другите на тази страница.
Виж какВ селото казваха, че мелничарят е продал душата си, за да спаси мелницата от потопа. Истината беше по-лоша: продаде дъщеря си. Реката ревеше, колелото се […]
към публикациятаИмало едно време в малко село, сгушено между високи хълмове и на край безкрайната гора, едно семейство – баща, майка и техните две деца: братче […]
към публикацията–Хайде де! -Разкажи ни! Искаме приказка! Юлето се притисна от лявата ми страна, Марина – от дясната. Видял, че стратегическите места са заети, Светли се […]
към публикациятаСмъртта ме съпровожда с всяка крачка. Първо уви хлъзгавите си пипала около любимият ми и го запрати към студената гръд на друга любовница -земята. След […]
към публикациятаГодините бяха лоши, а дните се изнизваха по-трудно отколкото грошове излизат от кесията на бирник. Първо ни сполетя болестта. Безименна, коварна и безпощадна. Разболееше ли […]
към публикациятаПринцът слушал от малък за затворени девици в кули пазени от зли дракони и непристъпни магически храсти. Царят и придворните изобщо не се изненадали когато […]
към публикациятаЖивели някога баба и дядо в своята малка къщичка, построена до бистро ручейче, накрая на селото, точно до голямата гъста гора. Харесвало им да са […]
към публикациятаИмало някога, в едно затънтено село насред гората, малка приветлива къщичка. Направена от дърво, с множество прозорци и ниска вратичка, пред нея се съхраняваше тучна […]
към публикациятаКосмическата лудост, синко, е също толкова коварна болест колкото и любовта. Може да те обхване внезапно и да отнеме разсъдъка преди дори да си разбрал, […]
към публикациятаВъв стара кръчма, млад зевзек, изчакал мрака на нощта на подбив взел бе рицар млад разказвайки историята стара за Страшната гора. – Там където вещиците […]
към публикациятаЖивяли някога мъж и жена, които дълго време не можели да имат дете. Когато вече се били отказали от своята мечта, съдбата ги дарила най-неочаквано […]
към публикациятаЛето Господне 1283 бе такова само на думи. Небесата бяха почернели отскръби студ, а облаците се бяха привели над земята сякаш всеки миг ще изсипятНоевия […]
към публикацията