Deja vu
Ивелина Загорчева
От умора изпускаш ръката ми
Падам в бездната,
Колко е тихо… Крещиш?
Няма болка, излишни стенания.
Ти напразно се молиш на своя бог
Да се върна, за да ме задържиш.
Крещиш и се събуждаш сред стенания,
Опитваш се отново да заспиш.
В съня изчезна моето призвание –
Си казваш и се мъчиш да го задържиш.
Но не успяваш… С трескави очи
Се взираш – вероятно в тъмнината.
Процежда бледи ивици лъчи
През мрачния прозорец твой луната.
Подобни Поеми
Гладът на смъртта
Вечер мрачна, в тишината гробна,
Смъртта въздиша гладна, ненаситна и злобна.
През тъмата дебне, търси своята жертва,
Без значение – дете, възрастен, бебе.
С неясен шепот, [...]
Лепрозариум
“Слънцето и цветът на небето натъжиха прокажения.
Когато луната изгря над ечемиченото поле
той изяде едно дете.
И плака [...]
За тебе, мамо
Под леглото е тъмно до блясък
чаткат с нокти и влачат опашки
същества с остри зъби и люспи.
Пак са тук да изпият съня ми,
за [...]
Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.
Успех
Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.
Нещо не е наред
Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.