Deja vu
Ивелина Загорчева
От умора изпускаш ръката ми
Падам в бездната,
Колко е тихо… Крещиш?
Няма болка, излишни стенания.
Ти напразно се молиш на своя бог
Да се върна, за да ме задържиш.
Крещиш и се събуждаш сред стенания,
Опитваш се отново да заспиш.
В съня изчезна моето призвание –
Си казваш и се мъчиш да го задържиш.
Но не успяваш… С трескави очи
Се взираш – вероятно в тъмнината.
Процежда бледи ивици лъчи
През мрачния прозорец твой луната.
Подобни Поеми
Отпивам
Отпивам.
От жажда изпитвам тревога.
Тревога и нежност,
разпъната в пламъци клада
горя, не изгарям..
душата ми истински страда..
Отпивам.
От кана на кърваво вино,
Тъмните сенки
В нощта, която крие истините,
Тъмни сенки танцуват,
Моменти, загубени в кръгове на тъга,
Изплакани сълзи, въздишат.
Вещици с огнени очи,
Шепнат тайни на вятъра,
Крила, [...]
Електрическият стол
“Петелът пропя и възвести часа,
когато идва Онази, с пръсти от рози.
Вее утринен вятър и още свети една
звезда, която ще угасне по съвпадение,
