Deja vu
Ивелина Загорчева
От умора изпускаш ръката ми
Падам в бездната,
Колко е тихо… Крещиш?
Няма болка, излишни стенания.
Ти напразно се молиш на своя бог
Да се върна, за да ме задържиш.
Крещиш и се събуждаш сред стенания,
Опитваш се отново да заспиш.
В съня изчезна моето призвание –
Си казваш и се мъчиш да го задържиш.
Но не успяваш… С трескави очи
Се взираш – вероятно в тъмнината.
Процежда бледи ивици лъчи
През мрачния прозорец твой луната.
Подобни Поеми
Лешояди
Когато те оставих да умреш
онази сутрин във смрадта на влака,
под сивите лъчи на слънцето
през калния прозорец на вагона
с коса, подгизнала в [...]
Синдром на Кандински – Клерамбо
Не ме виждаш, защото
Умрелите никой не вижда
Не ме чуваш, защото
Тъгата слуха ти зазижда
Но ти ми говориш, макар безответно.
Ранен
И твоята [...]
Mistress Pain
the clock ticks on, immensely slow
grey fog engulfs life’s muddy thoughts
a wall of rain obscures the world
no trace of sound can be [...]
