Deja vu
Ивелина Загорчева
От умора изпускаш ръката ми
Падам в бездната,
Колко е тихо… Крещиш?
Няма болка, излишни стенания.
Ти напразно се молиш на своя бог
Да се върна, за да ме задържиш.
Крещиш и се събуждаш сред стенания,
Опитваш се отново да заспиш.
В съня изчезна моето призвание –
Си казваш и се мъчиш да го задържиш.
Но не успяваш… С трескави очи
Се взираш – вероятно в тъмнината.
Процежда бледи ивици лъчи
През мрачния прозорец твой луната.
Подобни Поеми
Празнота
Нощта е моето прикритие,
абстиненцията е моя съзаклятница,
треперещите пръсти - моето оръжие.
Къщата е тиха,
безразлична към моята кражба,
тъй както към мен собствената [...]
Той обичаше космоса
Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.
Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до [...]
Тъмните сенки
В нощта, която крие истините,
Тъмни сенки танцуват,
Моменти, загубени в кръгове на тъга,
Изплакани сълзи, въздишат.
Вещици с огнени очи,
Шепнат тайни на вятъра,
Крила, [...]
