Егрегор

– Пак ли си наказан?

– Фигаро, тихо! Ще ми удължат наказанието, ако продължавам да си говоря с теб.

– Но, има толкова по-важни неща от това!

– Лесно ти е да го кажеш… ти си котка.

Фигаро врътна леко позатлъстялото си тяло с гръб към момчето и пухкавата му опашка блесна в цялото си великолепие.

– Пст, Фигаро! Фигаро! – опита се да му привлече вниманието отново Габриел, но коткракът невъзмутимо ближеше лапичката си.

– Пак трябва да се справя сам. Но как да убедя родителите си, че в къщата ни живее демон и той в виновен за цялата бъркотия? – заговори на глас момчето.

– Егрегор. Не е демон – поправи го котаракът като леко се изкашля. – Наследство от твоите дядовци, които се карали жестоко за една нива…

– Ох, знам, знам историята. Но никой не ми вярва. Даже ме пратиха при смахнат психолог.

– Какво е това? Ново място за изтезания? Вие хората непрекъснато измисляте нови форми на самомъчения. Ненадминати сте в това. А животът е толкова лесен.

– Добре, да оставим проповедите за по-късно. Какво е това? – ослуша се Габриел. Чуваха се писъци и силен шум от счупена посуда.

– Еха, Егрегор пак ги е скарал. Но това… – измърка с любопитство Фигаро, който видимо се забавляваше.

– Опитах се да им го кажа, но и думичка не чуват. Какво да правя? Искам да спрат! – Габриел запуши ушите си с длани.

– Единственият начин да спрат е да се отърват от досадния Егрегор. Хиляди пъти съм ти го казвал… – котаракът изпадна в обичайната си мърмащо-мърмиреща лекция/ реч.

В този миг стенният часовник съобщи часа. Очите на Григор заблестяха.

– Махалото е… егрегора! Трябва да спре да се движи в резонанс между тях! Тогава енергийната нишка ще се скъса! – Габриел радостно гушна котарака.