Ужаси в мрака

Месечината се скри зад тежки черни облаци. Блатните изпарения го задавиха. Мирис на плесен и гнилоч. Примижа. Нищо не виждаше. Постепенно очите му свикнаха с тъмнината. Свали раницата от гърба си. Извади двадесет черни свещи. Доближи до брега на блатото. Разтвори клоните на плачещите върби и седна на земята. Нареди свещите на разстояние. Запали ги една по една. Светлинките за пулсираха образувайки очертанията на пентаграма. Беше се озлобил. Искаше да отмъсти на целия свят.

Момичето, което обикна… Тя го унижи. Отблъсна го. Съсипа живота му. Отначало му се усмихваше. Той плахо я заговори. Излязоха няколко пъти на чаша кафе. После разбра, че го е използвала за да нарани друг. Когато тя му се подигра и го отблъсна, той се зарови в книгите. Откри черната магия. Научи за злите сили и демоните. Те ще му помогнат.

Застанал пред блатото облече черна мантия, закри лицето си с качулка. Замърмори магически слова. Призова демоните. Отмъщение. Припяваше. Редуваше цифри и слова. Задуха вятър. Въздухът стана тежък. Блатната вода се раздвижи. Ярките пламъчета на свещите затанцуваха. Втресе го. Трепереше. Миришеше на мърша и гной. Някой изпищя… Страхът скова крайниците му. Незнаеше, с какво се захваща. Притихна и се заслуша. Ръмжене. Драскане. Шепот. Докосване. Повдигна качулката и видя, че към него се приближава фигура на мъж облечен в черна мантия с качулка закриваща лицето му. Зловонни пари се носеха около него. Мъжът се плъзгаше по водата към него. Приближаваше се повече и повече. Чуваше се съскане на змии. Писък на отчаяние… Това неговия глас ли беше? Очите му изхвръкнаха от орбитите, когато мъжът отметна качулката. Лицето му беше чудовищно. Демон. Изпъкналите му кървави очи огромния нос и уста, която се разтегна разкривайки остри, като тесли зъби. Устата се разшири още повече. Неееееееее! Демонът се наведе още повече и го погълна. Мракът се сгъсти.