Твоята история също би могла да заеме място сред другите на тази страница.
Виж какИмало някога, в едно затънтено село насред гората, малка приветлива къщичка. Направена от дърво, с множество прозорци и ниска вратичка, пред нея се съхраняваше тучна […]
към публикациятаКосмическата лудост, синко, е също толкова коварна болест колкото и любовта. Може да те обхване внезапно и да отнеме разсъдъка преди дори да си разбрал, […]
към публикациятаВъв стара кръчма, млад зевзек, изчакал мрака на нощта на подбив взел бе рицар млад разказвайки историята стара за Страшната гора. – Там където вещиците […]
към публикациятаЖивяли някога мъж и жена, които дълго време не можели да имат дете. Когато вече се били отказали от своята мечта, съдбата ги дарила най-неочаквано […]
към публикациятаЛето Господне 1283 бе такова само на думи. Небесата бяха почернели отскръби студ, а облаците се бяха привели над земята сякаш всеки миг ще изсипятНоевия […]
към публикациятаПреди векове, когато Империята още била незабележимо кралство в сянката на великите тогава сили, а столичният град – селце на брега на реката, децата се […]
към публикациятаДойката приключи със следобедното четене и погледна към принцеса Лиора, която беше застинала с вперен поглед през прозореца. – Добре ли сте? – Дойке – […]
към публикацията„И заживели щастливо!“ Отново ехтеше гласът на екскурзовода, пропит с онази досадна, сладникава приповдигнатост, която използваше за милионен път. Туристите, скупчени в балната зала на […]
към публикациятаИмало едно време една дървена къщичка, намираща се току до потънало в стелещи се мъгли блато, където живеели дядо, баба и внучка. Какво било станало […]
към публикациятаИмало едно време едно малко село, сгушено в полите на гъста гора. Там селяните се познавали и от уста на уста се носела страховитата легенда […]
към публикациятаИмало едно време една църква. Тя се намирала в края на гората, сред гъстите сенки на вековните дървета, там където само луната посмявала да надникне, […]
към публикациятаНа необитаем екзотичен остров растяха непознати на учените цветя. Стъблата им гордо се извисяваха цял човешки ръст. Листата им – дълги един лакът, яркозелени, гладки […]
към публикацията