Твоята история също би могла да заеме място сред другите на тази страница.
Виж какЖивяли някога мъж и жена, които дълго време не можели да имат дете. Когато вече се били отказали от своята мечта, съдбата ги дарила най-неочаквано […]
към публикациятаЛето Господне 1283 бе такова само на думи. Небесата бяха почернели отскръби студ, а облаците се бяха привели над земята сякаш всеки миг ще изсипятНоевия […]
към публикациятаПреди векове, когато Империята още била незабележимо кралство в сянката на великите тогава сили, а столичният град – селце на брега на реката, децата се […]
към публикациятаДойката приключи със следобедното четене и погледна към принцеса Лиора, която беше застинала с вперен поглед през прозореца. – Добре ли сте? – Дойке – […]
към публикацията„И заживели щастливо!“ Отново ехтеше гласът на екскурзовода, пропит с онази досадна, сладникава приповдигнатост, която използваше за милионен път. Туристите, скупчени в балната зала на […]
към публикациятаИмало едно време една дървена къщичка, намираща се току до потънало в стелещи се мъгли блато, където живеели дядо, баба и внучка. Какво било станало […]
към публикациятаИмало едно време едно малко село, сгушено в полите на гъста гора. Там селяните се познавали и от уста на уста се носела страховитата легенда […]
към публикациятаИмало едно време една църква. Тя се намирала в края на гората, сред гъстите сенки на вековните дървета, там където само луната посмявала да надникне, […]
към публикациятаНа необитаем екзотичен остров растяха непознати на учените цветя. Стъблата им гордо се извисяваха цял човешки ръст. Листата им – дълги един лакът, яркозелени, гладки […]
към публикацията“… Изпиват душата ви и омерзяват телесата ви! Спасете се от лукавите – с болка, в последния ден да откупите греховете си! Елате, несретници, елете, […]
към публикациятаДетето се бореше с разпенилата се вода, която се опитваше да го притегли дълбоко в своята студена прегръдка. Очите му се бяха оцъклили като на […]
към публикацията– Сложи бавно скиптъра на пода, хлапе! Не! Само не го размахвай! – мекият баритон се извиси до оперни трели, когато понечих да махна превръзката […]
към публикацията