Носът на Трифон

Откакто Трифон си отряза носа, той все му падаше. Заклетият пияница не мърдаше никъде без „Корега“ в джоба си. Вярно, този фиксиращ крем се използваше принципно за лепене на протези, но ставаше и за нос.

Пострадалият трифонов израстък обаче често се отлепяше – дали заради постоянните пиянски гримаси на собственика си, или пък от алкохолните изпарения, съпровождащи непрекъснатото надигане на чашката, кой знае.

Днес обаче Трифон се беше наквасил до безпаметност и прибирайки се от пивницата, бе залитнал, преодолявайки центробежните сили, та се бе сгромолясал досами моста над реката, която влачеше мързеливо мътните си води досами къщата му.

Там си и остана, потъвайки в блажен махмурлушки сън, люлян като бебе в люлка от световъртежа си. Носът му пак се откъсна и осъзна, че този път собственикът му няма да го фиксира обратно на мястото му. Усетил свободата, хукна през глава накъдето му видят очите, но само след минута се озова в реката.

– Я гледай ти, какво си намерих! – оцъкли се от възторг канещият се да направи две дължини по реката толстолоб.

Залепи с малко тиня на лицето си парчето човешка плът, огледа се във водата и му хареса как му стои. И тъкмо се размечта как ще вдишва с него допълнително въздух, като го видя една червеноперка и му се присмя, че приличал на маймуна. Чул гюрултията, отнякъде доплува костурът и съзирайки деликатеса, светкавично налапа носа и се отправи да си полегне на дълбокото.

На другия ден в селото зарязваха лозята. Само трифоновото лозе остана не пипнато. След като изтрезня и разбра за загубата си, обезобразеният мъж се хвърли в реката и се удави. А в кръчмата седнаха да се черпят за Бог да прости душата му. Селският рибар донесе за мезе прясно уловен костур.

– Ако щете вярвайте, но като чистих рибата, в корема й намерих един човешки нос…