400

Аз съм историк. Днес ще пътуваме 3217 години назад във времето. Целта ни е подробно наблюдение на битката при Термопилите. Цял живот се възхищавам на смелите спартанци. 300 срещу цяла армия. Сами. Съзнателна жертва в името на земята, децата и рода си. Казвам Ви мечтата ми се сбъдна!

“И да не излизате от времевия мехур!” – напомни ни на изпроводяк Професора.

“Мхм” – измънкахме с колегите, надничайки нетърпеливи зад гърба на капитана на капсулата.

“Сериозно! Да не излизате при никакви обстоятелства, ви казвам!”

“Няма, професоре. Разбрахме!”

Люкът се хлопна и всичко се разтресе. Навън измеренията на пространството и времето се разфучаха и ни заподмятаха. Знаехме, че това е нормално. Но стискахме дръжките на креслата до посиняване.

Капитанът пъшкаше отпред, но, слава богу, след малко се обърна към нас с изпотено чело – “Пристигнахме. Ей, че буря, а? Как сте там отзад?”

“Дддобре сме.”

Всичко спря и замръзнахме увиснали над Термопилите. Скоро смелите воини от античността щяха да пристигнат и заемат позиция под нас. Нагласихме уредите за наблюдение и зачакаме.

“Идат!”

“13 … 69 … 99”

“128 … 256 …”

“290 … 299 … 300!!! Ехааа… красота!”

“Какво, по дяволите!?! 311 … 369 … 399!!!”

“400 … няма повече! Какво носят? Какво е това?”

“Капитане, какво става тук?”

Видимо притеснен, разбрал какво се случва, го чухме да крещи “Мейдей, мейдей”.

Прас!

Остро и блестящо острие проби капсулата и прекъсна гласа му.