Дихание в мрака

Уличните лампи искряха и разпръсваха мрака. Три часа след полунощ. Светлана бързаше. Токчетата на обувките ѝ потракваха припряно по асфалта. Сърцето ѝ препускаше. Страхът се плъзна по гръбначния ѝ стълб. Дишането ѝ се учести в мига, в който видя група пияни шумни младежи на тротоара в далечината. Сякаш ток премина по цялото ѝ тяло. Сниши се. Прибяга до контейнерите за боклук приклекна и се скри. За нейно щастие младежите свиха в близката странична улица. Затаила дъх Светлана се опита да се изправи, когато чу силен шум над главата си. Сякаш някой скочи върху отвора на контейнера. Ровеше вътре в боклука. Тя погледна нагоре. Видя две светещи очи надвесени над нея. Страхът и се усили. Изправи се рязко. Черната котка със светещите очи подскочи от ужас неочаквала да има човек свит в мрака. Изсъска. С извит настръхнал гръб и удебелена опашка с отворена уста, с издадени извити нокти скочи върху лицето на уплашената жена. В последния момент Светлана успя да отскочи и котката падна на четири крака върху тротоарните плочки, и като стрела се шмугна в близките храсти пред блоковата градинка.

Светлана подръпна надолу късата си пола. Въздъхна. Преброи до десет. Тръгна бавно после засили ход. Премина улицата. На ъгъла на тротоара се разхождаха две проститутки. Приближавайки ги Светлана установи, че са травестити. Те я погледнаха с завист. Тя ги отмина с наведена глава. Един бръмчащ моторист премина през булеварда. Светлана претича и се отзова от другата страна на тротоара. Прибяга няколко криволичести улички и се изправи пред масивна къща. Къщата на предците ѝ. Страхът ѝ се засили. Сигурно родителите я чакаха будни и притеснени в хола. Трябваше да им обяснява, че е приключила работа в 5 часа и половина в дневния бар, където работеше и, че се е наложило да вземе децата на Виктория при, която работеше извънредно, като детегледачка на двете прекрасни момичета на 5 и 7 години.

Когато настани децата на масата и им даде блокчета за оцветяване и отвори хладилника да избере продукти да им приготви вечеря, телефона ѝ звънна и Виктория и съобщи, че със Влади съпруга ѝ ще закъснеят , наложило се е да присъстват на някакво парти. Те се прибраха късно след полунощ и на Светлана ѝ се е наложило да си тръгне толкова късно. Тя не искаше да обяснява всичко това. Не искаше да говори с родителите си, та тя беше на двадесет и четири години и можеше да се справя сама. За това не им се обади по телефона, а когато те ѝ звъняха тя не им вдигна.

Светлана вкара ключа в ключалката, внимателно го завъртя, той не издаде звук. Влезе в коридора и тихо заключи вратата. Изу обувките си. Те се търкулнаха и замряха обърнати с токчетата на страни една срещу друга върху пода. Погледът ѝ застина, когато видя в дъното на коридора процеп светлина. Светлината идваше от открехнатата врата на забранената стая. Стаята, която не се е отваряла от поколения. Носеха се легенди и слухове за убийства и трагедии, но никой незнаеше с точност, какво се беше случило там. Беше забранено да се влиза в тази стая и точка. Ключът се пазеше в сейф и се говореше за някакво проклятие. Говореше се, че който отвори тази стая и влезе вътре ще бъде нещастен до края на дните си. От страх и суеверие никой до този момент не полюбопитства дори за миг да надникне вътре и да види, каква тайна крие забранената стая.

Светлана приближаваше бавно и на пръсти към края на коридора омагьосана от ивицата светлина. Сърцето ѝ кънтеше усилило ритъма си. Страх. Любопитство. Изкушение. Искаше да научи истината. Ето, че докосна дръжката на вратата. Поколеба се. Замръзна в миг колебание. Трябваше да влезе. Трябваше. И влезе. Какво беше учудването ѝ, когато установи, че стаята е празна. Липсваха мебели, само малко бебешко креватче се мъдреше самотно в средата на стаята. Прозорците отсреща бяха зазидани. От тавана близо до ъглите се спускаха гъсти парцаливи паяжини. Светлана се престраши и влезе навътре. Стъпките ѝ се отпечатаха тъмни след нея върху прашния под. Нямаше друга врата.

Някой запя. Светлана седна на малкото бебешко креватче. Светлината угасна. Настъпи мрак. Нежно дихание погали лицето ѝ. През стената премина момиченце на около осем години, то тупаше шарена топка по пода. Не видя примрялата от ужас Светлана. Продължи да си пее някаква детска песен и прегърнала топката си изчезна през закования прозорец. Ужасена Светлана видя, как стената отсреща се огъна. Отвори се черна дупка близо до пода. Първо се появи една ръка. Пръстите се раздвижиха и забарабаниха по пода. Появи се и втората ръка. Пръстите танцуваха. Появи се дълга до раменете рошава коса между раменете. Тялото се измъкна пропълзя през черната дупка. Краката се огънаха в коленете опънаха се и се изправиха. Светлана проследи фигурата от краката до главата, беше момче на около дванадесет години. То викаше името на момичето –„Розана!“. Фигурата му се разтопи във въздуха.

„Какво беше това? Какви бяха тези деца!“

Тогава стаята оживя. Сякаш сияние озари всичко наоколо. Мебелите лъщяха от чистота. Нощната лампа светеше. Млада жена седнала на обширно легло люлееше малко бебе увито в пелени. Припяваше му приспивна песен. То неспокойно протягаше глава. Опитваше се да заплаче кривейки уста. Жената разтвори пазвата си и му даде да сучи. Бебето се успокои. Сърцето я болеше от умора. Очите ѝ се затваряха. Не беше спала от няколко дни и нощи. Тя се облегна на възглавницата и постепенно заспа. Тялото ѝ се наклони на една страни. Търкулна се към средата на леглото и затисна бебето с гърдите си. Бебето не издаде звук. Просто се задуши.

Светлана се уплаши. Искаше да извика. Искаше да спаси бебето. Гърлото ѝ пресъхна. Гласът ѝ не излезе. Осъзна, че сцената, която се разигра пред очите ѝ е видение. Нереална действителност.

Стресната обърна глава и видя на прага елегантен мъж, който размаха ръце и изкрещя „ Проклета да си!“. Жената не се събуди. Тя изохка и се отмести леко, като разкри разголената си гръд и затиснатото увити в пелени бебе. Мъжът се спусна към леглото. Падна на колене и измъкна бебето. То беше изстинало. То не дишаше. Лицето му беше тебеширено бяло. Очите на Светлана се напълниха със сълзи. Чувствата ѝ се променяха всяка една секунда. Мъжът остави бебето на леглото. Разтресе раменете на жената. Тя беше толкова уморена, че не отвори очи. Само леко се размърда и се обърна по гръб. Той плачеше . Изправи се. Трепереше. Врата му стана червен на петна. Лицето му посивя. Изгубил контрол над себе си. Зашеметен. Без да мисли много. Хвана с две ръце шията на жената и стисна. Светлана извика не можеше, не искаше да гледа тази нечовешка постъпка на мъжа. С пръсти увити около врата на жената той стискаше и стискаше, докато тя отвори очи и останала без дъх започна да рита с крака, да мята ръце, с отворена уста за последна глътка въздух. Тя се бореше за живот, но не успя. Краката ѝ се успокоиха, ръцете ѝ увиснаха, дъхът ѝ секна. Той отпусна пръсти. Отдръпна ръце осъзнал, какво е направил. Огледа се с налудничав поглед. Видя недовършеното ръкоделие на жена си забодената игла и острата ножица. Без да мисли много, много той грабна ножицата и разряза вената на едната си китка, а после и другата. Примирен легна напреки върху мъртвата си съпруга и бебето. Кръвта му изтичаше на талази върху чистите чаршафи. След няколко часа, когато се съмна в стаята влязоха момче на дванадесет години и малко момиченце на пет. Появи се възрастна жена и бавачката. Настана хаос от викове и сълзи.

Светлана плачеше заедно с тях оплакваше жената, ядосваше се на мъжа, тъгуваше за децата загубили родителите си и бебето за една нощ.

Видението изчезна. Стаята опустя. Светлината угасна. Светлана остана в тъмното. Все още развълнувана и разтроена тя се облегна на възглавницата на детското креватче. Не виждаше в тъмното. Ръката ѝ напипа тетрадка с твърди корици. Тя я взе и бързо излезе от забранената стая. Заключи вратата. Извади ключа. Качи се по стълбите на втория етаж, където беше нейната стая. Скри ключа в едно чекмедже. Повече никога нямаше да влезе в забранената стая.

Светлана светна нощната лампа. Седна на леглото си и разтвори тетрадката. Беше дневник написан от жената. От тетрадката изпадаха изрезки от вестник. Тя прочете няколко заглавия. Убийство в къщата на улица… Сензация мъж удушил жена си… Жена задушила бебето си… Семейство изпразнило мебелите от стаята на убийството и заключили стаята за винаги…

Светлана прочете дневника на жената. Там се разказваше за младежките ѝ трепети. За любовта и сватбата ѝ, за щастливите мигове, за първото ѝ дете, за второто, за бебето. За изневярата на съпруга ѝ, за побоя, който ѝ нанасяше понякога и тормоза, който понасяше всеки ден.

Така Светлана стигна до заключение, че жената, която задуши бебето е нейна пра- пра- пра баба, а дванадесет годишното момче е нейния пра- пра дядо. Колко тежка съдба са имали всички тогава.

Забранената стая щеше да бъде завинаги заключена.