Дрогата на Ханко

Пазарът на станция Чер222 отвъд Плутон бе голям. Търговци и купувачи се събираха от всякъде. Станцията официално беше изостава от ОН (обединените нации) преди тридесет и пет години, но реално още функционираше. Макар и незаконно подържана от космически пирати и корумпирани политици днес беше в разцвета си. Ханко бивш военен пилот, уволнен без почести, днес доставчик на всичко, за което му платят стоеше на дока и чакаше своя бъдещ клиент. Тя не закъсня! Една прелестна дама, с прекрасна розова коса и неестествено жълти очи застана пред него подавайки му ръка. Той я разгледа добре преди да поеме ръката ѝ, и да каже:

– Ханко Меричлиев, доставчик.

– Хм, добре аз съм клиента ви. Това ли е превозвача? – дамата посочи звездолета на Ханко. Той кимна и на свой ред попита:

– Къде е стоката?

– Няма ли да попиташ какво е?

– Трябва ли да знам?- Ханко извади кутийка събираща се в шепата му и подкани дамата да си вземе бонбон: – Билкови са, от реколта на Титан.

Дамата поклати глава, след което щракна с пръсти и отзад ъгъла двама яки мъжаги бутаха голям сандък на приспособена количка.

– Това ли е? – попита Ханко хвърляйки бонбон в устата си, а погледа му леко се замъгли от марихуаната в бонбона. Клиентката кимна.

Когато прибраха стоката на звездолета, той се разходи до сърцето на пазара, и срещна своя дилър. Подаде му точната сума, а той му подаде един светещ плик със стоката. Това бе неговата зависимост, и Ханко се ухили. Неговия наркотик и стимул за да продължава да живее. Качи се на звездолета, зададе курс към Земята, отпусна се и отвори пакета, който бе купил. В него имаше две вехти книги. Хартията беше забранена и скъпа! Взе едната книга и се зачете. На корицата бе изписано: „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов…