Хой-дО за алкохол на чужда планета

Хой-дО бавно се стече от звездолета. Машината му се бе разбила на метри от един голям воден басейн. Пилотът потече през тревата. Неговото желеподобно прозрачно туловище с разум се спря. В него се отразиха нощното небе от звезди и съзвездия, показали се над непознатата за него планета. В съзнанието му изплуваха спомени за живота му на неговата планета. Когато се прибираше от постоянните си научно-изследователски пътешествия, половинката му Пер-клО го посрещаше с прекрасно сливане. Удоволствието от което почти винаги водеше до поредното им дете, което преди следващия полет порастваше и хващаше по пътя си. Но Пер-клО си го чакаше, за разлика от вече двадесет и трите им деца. Тя го обичаше и след ласките винаги му приготвяше чудни ястия. Но днес Хой-дО не знаеше дали ще се прибере при любимата си Пер-клО. Трябваше му алкохол, с който работеше поправителя на звездолета. Тази машина му бе нова и още не бе изпробвал ремонтиращата джаджа. В далечината чу крясъци, на фона на някакъв ужасен шум. Сенките подскачаха и издаваха звукоподобна реч. Когато се приближи видя странните създания – те консумираха алкохол!

„О, велики сили, как може да пият алкохол?“ – отврати се мислено Хой-дО. Той изчака, и когато всички си тръгнаха, леко изтече под врата и изсипа всичкия намерен алкохол в специален желеподобен съд за течности. Бързо се върна в звездолета си, и прехвърли всичкия алкохол в резервоара на поправителя. Изтече в командната зала и зачака. От машинното почна да се вдига шум. Малко по-късно чу странно познатата звукоподобна реч. Сякаш още беше на онова странно място край водния басейн и онези странни същества се забавлявахме, пиейки тази рядко-ценна течност. Отново се заслуша. И от машинното отново го чу същата реч, звуци, които не разбираше:

– Мамицата ти мръсна… – Таблото пред него светна и звездолета потегли…