Исус и асистентите

На Разпети петък, както се случваше по всички официални, национални и католически празници, лабораторията кипеше от смотани асистенти. Всички се суетяха около газовия хроматограф, на който трябваше да пуснат около 100-тина проби за да може Смотан асистент 4 да си довърши дипломната работа със срок до Великден. За съжаление, нямаха 100 човешки проби, затова Смотан асистент 1 и Смотант асистент 2 звъняха по моргите за да видят няма ли някой пресен здрав индивид умрял в катастрофа или самоубил се не с психотропни вещества, но се оказа, че и моргите не работят по това време.

– Аре да ходим на магистралата и да чакаме някой да се блъсне – предложи Смотан асистент 1.

– Не може да разчитаме на шанса! – заяви Смотан асистент 2. – По-добре да отвлечем някой клошар от централна гара.

В този момент хроматографът започна да бълва розов дим, Смотан асистент 3 и 4 панически напуснаха лабораторията. Смотан асистент 1 повдигна вежди, чудейки се кога последно бе чистил аналитичната машина, която работеше с опасни газове под високо налягане. Не намери такъв спомен в главата си и по вдигнатите рамене на колегата си, СА2, осъзна, че и той никога не е използвал апарата. Двамата асистенти се хванаха за ръце, затовриха очи и зачакаха 50литровите бутилки да избухнат, жалко, че щяха да станат на попара, колегите им можеха да използват някой здрав орган, ако имаха такива.

Експлозията се случи, но не както си я представяха асистентите, розовият дим ги обгърна в гъстата си мъгла. Те почувстваха едно приятно затопляне, след което пясък, много пясък. Смотан асистент 1 отвори очи и се опита да се изправи, от гърба му започнада да се спускат фини песъчинки. Двамата с колегата му лежаха до стара плетена ограда, а от другата страна с любопитство ги съзерцаваше една коза.

– Брат, ние сме Йерусалим – установи СА2, оглеждайки схлупените бели къщурки.

Ноздрите на СА1 се напоиха с мирис на екскременти и ниска хигиена.

– Абе, да не сме умрели? – попита СА1.

СА2 повдигна рамене и двамата решиха да се поразходят. Незнайно защо, решиха да последват острия мирис на неизмито, който ги отведе до пуста скалиста местност. Двамата не бяха много сигурни защо катерят рохките скали с лабораторните си чехли, но СА1 прецени, че римския легионер, който пазеше портата на пустинния град го плашеше, затова решиха да избягат от него.

На върха ги посрещнаха няколко кръста, на които бяха заковани мургави хора. СА1 намести очилата си и ги огледа внимателно, двама бяха издали багажа, но онзи по средата все още дишаше.

– И аз ли си мисля каквото и ти – прошепна СА2.

– О, да! – възкликна СА1. – Контролната група е уредена!

– Аз ще умра за вашите грехоове… – произнесе се закования на кръста.

– Да, да, така ще стане – поклати хлава СА2 и разтърка ръце.

Смотаните асистенти гътнаха кръста и извадиха пироните от китките му. Хванаха тялото на Исус и го повлякоха през пустинята.

– Сега как ще се върнем в лабораторията? – попита СА1.

Отговора сам дойде и розовия плътен дим отново ги обгърна. Докато се усетят, двамата асистенти, заедно със заграбения биологичен материал лежаха на пода на лабораторията и всички лампички на хроматографа светеха в червено. Смотан асистент 3 и 4 плахо отвориха вратата и надникнаха през процепа.

– Мъж 33 супер здрав, умрял от кръвозагуба – съобщи СА1 весело. – Уредихме контролната група!

– Отивам да подготвя операционната – задейства се СА3.

– Трябва да си сменя ръкавиците – развълнува се СА4.

– Ама аз още съм жив – възкликна Исус.

– Колега! Изофлоран, кетамин и 10%калиев хлорид да приготвиш – викна СА2 и с усмивка отвърна на полуумрелия. – Ще те оправим, не се притеснявай.

Часовете минаваха като секунди и контролният мозък беше старателно изолиран заедно с далака и черния дроб. През това време СА1 старателно почисти хроматографа и до Велика неделя професор Начуклиева имаше завършена дипломна работа.

Асистентите се бяха събрали в операционната и празнуваха новото си постижение, когато нещо в съседната стая изтропа. СА3 отиде да провери какво се случва и завари хладилната камера отворена, а останките от контролния индивид липсваха.

– Кой не е затворил фризера, майка ви! – възкликна смотаният асистент.

Зад гърба му се приближаваха тихи стъпки на съсухрено мъртвешко тяло. Черепът му беше разрязан на две и двете половини се бяха разместили, придавайки на лицето му крива физиономия, придружена с леден поглед. Смотан асистент 3 се обърна и видя зомбирания мъртвец, почеса се веджъж с лявата, веднъж с дясната ръка, преди Исус да проговори.

– Аз съм Исус и днес възкръснах, дайте си ми мозъка, олигофрени!

– Аз съм Смотан асистент и днес написах 500 страници обзор на тема как се разчленяват зомбита! Я се връщай във фризера, преди да съм викнал колегите!

Въздуха се изпълни с напрежение, мъртвешкия стут сковаваше телата им, двамата се гледаха с ледени погледи. После Исус въздъхна и пое към отворения фризер.

– Ми трябваше да пробвам! – заяви той, преди да затвори капака.