Мравуняка

Фоайето на НАСА. Телевизор предаваше по Дискавъри, за масовото измиране на Динозаврите, преди 65 милиона години. Почти всички животни загинали изцяло, освен насекомите. Днес те представляват 25% от цялата животинска маса на планетата! Никой от посетителите не беше заинтригуван.

Полша, Беловежката Гора. Последното място в Европа, където човека няма право да стъпва. Мравуняка се събуди. За една обиколка на Земята около слънцето, съзнанието му обхвана всички колонии на континента. Еволюцията, създала разум, разпръснат в милиарди тела за да е независим от бедствия – плащаше своята цена. Спеше хилядолетия, докато телата живеят самостоятелно водени от инстинкти. За последните 65 милиона години това бе най-късият му сън. Помнеше жестокия писък на Мравуняка в Америка, събудил го тогава. Помнеше как безброй части от тялото му изгарят едновременно. Гравитационното поле днес пулсираше в неприятен сърбеж. Знаеше какво наближава. Започна да мисли. Огледа се. Нов вид двуноги строеше огромни мравуняци. От тях планетата смърдеше на изгоряло. Придвижваха се с немислими скорости, по черни пътеки, в лъскави гигантски бръмбари и гъсеници със светещи очи. Опитваха се дори да избягат от планетата с метални дървета без клони и с горящи корени. Щяха си помогнат в спасението от наближаващия апокалипсис. Обнадежден, реши да ги предупреди.

Кварталната аптека. По радиото течеше репортаж за нашествието мравки в местния стадион. “Още 3 флакона Райд моля!” – нервна домакиня бе напълнила кошницата с препарати против насекоми. “Съжалявам, не знам какво става навън но това е последния.” – вдигна рамене аптекаря.

Фоайето на НАСА. Течеше репортаж за внезапно появяващите тази година огромни знаци в житните полета. Малката черна дупка изненада уредите на агенцията час преди удара. Късно дори за бягство в противоатомните бункери. Огнено зарево погълна половината планета.

Австралия, милион години по-късно. Мравунякът бавно се събуди. Беше тихо, въздухът ухаеше на озон. За последните милион години това беше най-добрият му сън.