31 октомври

Пътувам често. Не обичам работата си, но какво да се прави-съдба! Предрекла е – ние тримата (аз, сестра ми и нашия брат) постоянно да сме на път. Рядко се срещаме.. Обичам брат си, въпреки че той се държи грубо с мен. Сестра ми се радва на всяка наша среща, но аз я отбягвам.

Днес съм вкъщи и си почивам.

На вратата се звъни. Поглеждам през шпионката – навън са се строили принцеси, Супермен, Маршал от Пес Патрул. Отварям вратата и се чува дружното:

– Пакост или лакомство!

Забравила съм, че днес е 31 октомври. Вкъщи няма лакомства (както споменах, почти не се прибирам, хладилникът ми е изключен, а шкафовете – празни). Но все пак влизам в кухнята и отварям за всеки случай чекмеджетата едно по едно. Нищо. Е, какво да правя, ще изтърпя някоя беля.

Връщам се при децата и им казвам, че трябва да направят някоя пакост.

– Как така пакост, ние сме добри – едва не се разплаква русо момиченце облечено в роклята на Елза от Замръзналото кралство.

Децата продължиха нагоре с наведени глави.

Година по-късно на Хелоуин съм пак вкъщи. Подготвила съм се – накупих най-различни вкусотии. На вратата се звъни. Вземам купата със сладки и отварям.

– Пакост или….-хорът от детски гласове замлъква.

„Каква страшна маска, като истинска“ – прошепва някое от децата, докато отстъпват всички заднишком. След това последва топуркане на малки крачета, бягащи надолу по стълбите.
Влизам в дома си и пътьом се оглеждам в огледалото в коридора. Боже, забравила съм да си сложа маската.

Днес пак съм вкъщи. Отново е 31 октомври. Чувам детски гласове отвън. Но край моята врата минават на пръсти. Сигурна съм, че няма да позвънят. И така е по-добре. Защото моето име е Болест. И съм по-малката сестра на Смъртта. А брат ни е Животът.