Сезонът на туршиите

– 5 големи зелки, 2 килограма моркови, корнишони, зелени домати…

– А искате ли тикви? Днес е Хелоуин…

– Никакви тикви – прекъсва я Мила раздразнено.

Мила е български селски еко инфлуенсър и не иска никакви шибани тикви.

Продължава да изрежда поръчката. Свършва, жената потвърждава часът на доставка и затваря.

Петте часа минават неусетно. Мила е ангажирана с подготовката на кухнята; създаването на селска атмосфера и светлина е особен елемент в постигането на съвършено видео. Довлича стълбата от бараката и провиса дълги лиани стар чесън и изсушени люти чушлета от гредите на тавана. Нарежда глинени съдове на масата от необработени трупи; медната кана с есенни цветя внася допълнителни меланхолични щрихи в цялостната картина.

Мила се оглежда доволно. Пали старите свещници от ковано желязо, налива си чаша мерло и чака.

Тежка, сладникава миризма на ябълков оцет и захар дразни носа и. Мила отваря сънено очи, объркано оглежда кухнята.

На стария мангал ври голям котел с вода. Окото на професионалния апарат я следи, а зад него помощните светлини я заслепяват.

Мила лежи на чудесната маса от необработени трупи, за която изхарчи две заплати, а около нея са подредени в изящен аранжимент зелки с различен размер, морковчета, целина, скилидки чесън… Мила няма как да не се възхити на професионалната подредба. Свещите са изгорели.

Мила се опитва да стане. Неуспешно. Крайниците и са оплетени в стегнати възли с плитки стар чесън и сушени червени чушлета.

Върти глава лудешки. Устата и е пълна с корнишони. Осветявана отзад от проклетите лампи, оранжева сянка се навежда над нея. Издълбаните и очи и клоунска усмивка светят отгоре и.

– За постигане на автентична селска туршия, приятели, е нужно маринатата, която вече приготвихме, да достигне до сърцевината на зеленчуците. Затова ще използвам остра вилица да пробия множество дупки , ще сложа зеленчуците в бидона и ще ги залея с маринатата, която напомням, трябва да е вряла.