Шшшт!

– Къде отиваме?

– Шшшт! … шшшт … шшшт …

Чaршафа ми вече е на дупки от радиацията, обувките отдавна паднаха разкъсани от острите камъни.

– Оххх! – погледнах парчето кожа увиснало от глезена.

– Шшшт!!!

Не исках да оставам сам насред Нищото и стиснал зъби настигнах групата.

Как попаднах тук, защо се тътря зад тези непознати, какъв е този мрачен ад.

“Шшшшт” бездънните очни ябълки на този пред мен ме пронизаха за секунда. Опитах да разровя тихо паметта си. Пилот. Да … бях капитан на последен модел бомбардировач. И щаба ни взе решение за предварителен удар по държава управлявана от екстремисти.

Парче от чершава се откъсна и преди да успея да го хвана, горещият вятър го отнесе към пусиращия в кармин хоризонт.

Спомних си и товара в оръжейния отсек – ново поколение квантови бомби. Последно в паметта ми е горящото небе, секунди след поразяването на целта. След това – нищо. Нищо.

– Къде отиваме?

Обърнах се рязко към новодошлия глас зад гърба ми и докоснах устни с овъглената плът на показалеца си – “Шшшшт!!!”