Запазени са оригиналният правопис и пунктуация на автора.
Шшшт!
Ridensium
– Къде отиваме?
– Шшшт! … шшшт … шшшт …
Чaршафа ми вече е на дупки от радиацията, обувките отдавна паднаха разкъсани от острите камъни.
– Оххх! – погледнах парчето кожа увиснало от глезена.
– Шшшт!!!
Не исках да оставам сам насред Нищото и стиснал зъби настигнах групата.
Как попаднах тук, защо се тътря зад тези непознати, какъв е този мрачен ад.
“Шшшшт” бездънните очни ябълки на този пред мен ме пронизаха за секунда. Опитах да разровя тихо паметта си. Пилот. Да … бях капитан на последен модел бомбардировач. И щаба ни взе решение за предварителен удар по държава управлявана от екстремисти.
Парче от чершава се откъсна и преди да успея да го хвана, горещият вятър го отнесе към пусиращия в кармин хоризонт.
Спомних си и товара в оръжейния отсек – ново поколение квантови бомби. Последно в паметта ми е горящото небе, секунди след поразяването на целта. След това – нищо. Нищо.
– Къде отиваме?
Обърнах се рязко към новодошлия глас зад гърба ми и докоснах устни с овъглената плът на показалеца си – “Шшшшт!!!”
Ridensium
Подобни Микроистории
Актуализация
Нека да ви разкажа за себе си. Аз съм оператор и работя в стая, като много други оператори. Само че тази стая е различна – […]
към публикациятаСтаята без прозорци и врати
Тап – тап Глухият звук от удар по стъкло, идващ сякаш изпод вода, проби мъглата на съня и достигна до съзнанието на Самуил. Тап – […]
към публикациятаАтлас
„Петък е прекрасен ден да умреш, в земята черна да се свреш вместо за последно да я изореш.“ Припяваше си тихо старецът. Бе понесъл малък […]
към публикацията
