Tribal Tango (танц по залез)

Всички го мислеха за порядъчен, възпълничък шестдесетгодишен мъж със силен слънчев загар на кожата почти до тъмно какао и закачлива усмивка с тънки мустачки. И той като всички в градчето си имаше своите ритуали, като например да пълни бутилката си с вода винаги и само с лява ръка, да върви винаги от външната страна на тротоара, независимо колко пешеходци има там, и да се усмихва и поздравява с весел тон цветята все едно бяха живи хора. Той беше и най-търсения учител по сърф, който от повече от двадесет години вече бе превърнал хобито си в професия. Никой не знаеше дали някога е имал жена или пък деца. Никой никога не беше го виждал да се среща или пък да вечеря с жена. Но след като поръча рокля за танци при местния шивач, мълвата плъзна бързо и хората го поглеждаха с истинско любопитство – коя ли е тя и как ли изглежда?

Когато взе роклята я сгъна внимателно в раницата заедно с костюма си за гмуркане и я затисна здраво с шнорхела, за да не я загуби някъде по пътя. По залез го видяха бодро да крачи към брега с алените води на океана. По лицето му играеше малка усмивка, а очите му искряха от възбуда. Местният детектив го проследи до мястото на събитието. Видя как мускулестото и потъмняло тяло на сърфиста бързо потъна в униформата за гмуркане. В ръката си държеше роклята. Когато лодката му навлезе дълбоко в морето, той изгаси мотора. Докато скачаше, ръката му натисна часовника, от който се дочуха слабите звуци на танго. Гмурна се към дъното. И когато детективът вече мислеше, че го изпуснал от очи, видя най-странното нещо в живота си – сърфистът и едрото тяло на акула облечена в роклята за танци, се движеха под ритъма на страстно танго… Телата им бяха перфектно синхронизирани.