Aбонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.
Абонирай се
Отвъд ръба
„…Дяволът изпраща разгневен звяр, защото знае, че животът е кратък.” Вечерта не бе по-различна от всеки друг запой по време на сесия, щеше да помисли […]
към публикацията
Подаръкът на Луната
Новото училище не беше нищо сравнение с това, през което беше преминала Мина. Затова почти не обръщаше внимание на подигравките, на злобните коментари, на прякора, […]
към публикацията
Премигване
– Ани, как си? – Добре, лельо. При вас всичко наред ли е? – Добре сме, миличка. Честит рожден ден. Пожелавам ти да си здрава, […]
към публикацията
Епистаксис
5 септември 1996г. Макар съвсем в края на лятото, дните все още бяха достатъчно горещи, за да се изпотиш и прахолякът от улицата да полепне […]
към публикацията
Вещицата с касетофона
… днес … Калоян слезе от баира със забързана крачка, защото вече започваше да ръми. Последната година често ходеше до върха, когато си беше на […]
към публикацията
Шумът на царевицата
– Здрасти, тате! – викна Лора , защото баща ѝ четеше в хола, а това винаги беше придружено от оглушителна музика. Мъжът кимна без да […]
към публикацията
Полунощ
Навън бе горещ юлски ден – самото начало на безкрайната лятна почивка за учениците, началото и на безгрижните им дни. Семейството на петнадесетгодишната Мина обичаше […]
към публикацията
Отвъд отражението
Дата: 13.03.2020 година, петък Пациент: Силвия Христова, 17 години Присъстващ: д-р Петров Начало на сесията: 13:00 часа Д-р Петров: Здравей, Силвия. Днес ще ми разкажеш […]
към публикацията
Криеница
В помещението се стелеше като мъгла цигарен дим понесъл аромата на хляб и кайма от цвърчащата в дъното скара. През отворените врати се чуваха викове […]
към публикацията
Захарен памук
“No, no limits, we’ll reach for the skyNo valley too deep, no mountain too highNo, no limits, won’t give up the fightWe do what we […]
към публикацията
Дама Пика
Децата са любопитни по природа. Още щом се появят на този свят, започват да го изследват с вродена упоритост. Вниманието им привличат най-необикновени неща и […]
към публикацията
Блатото
Трите приятелки- Ина, Лили и Мая, имаха среща на люлките в 10 сутринта. Както винаги Ина закъсняваше. Тя обичаше да си поспива и често не […]
към публикацията
Апартамент 73
Сивите облаци се спускаха над бетонните блокове над Владиславово. Вятърът зафуча по-силно и раздуха нападалите есенни листа в калните локви около блок 430. Самият блок […]
към публикацията
Контактна Зона
— 1 — В тясното помещението няма нито един прозорец. Плътните стени са боядисани в мъртвешко сиво, а единствената лампа изпълва интериора с влудяващо бръмчене. […]
към публикацията
1988
Лятото на 1988-ма в Бургас беше едно от най-горещите лета до сега. Затова всички жители на града бяха благодарни, щом в началото на октомври въздухът […]
към публикацията
И лятото свършва някога
Започваше месец септември, а лятото свършваше. Свършваше и „голямата“ лятна ваканция. А скуката караше Васко да иска вече да свърши и даже да идва училището. […]
към публикацията
Рулетка за дружки
Нулата от ковано желязо изпъкваше ръждива, забита върху изсветлялата сива кожа от дъски на старицата – едно време беше с матов тен на черна акация. […]
към публикацията
Гробище за паяци
Бурята хвана Бард неподготвен. Когато усети първата капка дъжд върху носа си преди около десет минути, не бе обърнал внимание. Сега обаче съжаляваше, че не […]
към публикацията
Мрежа от желания
Лейди Филомена наблюдаваше в транс представлението на човека-паяк на сцената. Предпочиташе по-изтънчени забавления от Цирка на изрудите, но споменаването на човек-паяк в афиша я привлече […]
към публикацията
Отвъд Воала
Пареща болка стегна таза и гърба ѝ. Зиал изсъска и се подпря на мръсната бяла стена. Контракциитe бяха започнали още в ранния следобед и зачестяваха […]
към публикацията
Eдно на нула за мен
Понякога съдбата чертае своите пътеки и ни бута към тях без да се съобразява с това какво искаме. Така се случи и в деня, в […]
към публикацията
Олтарът
Мисълта „Тези двамата са нещо повече от извратени” ме осени за миг, когато гледах как мъжът- Дургам* (така се казваше), пъхна нашареният си с рогати […]
към публикацията
Искаш ли да знаеш моята история?
– Искаш ли да знаеш моята история? Гледах мъжа, който седеше пред мен, как наливаше червената течност в чашата си. Беше красив; движенията му бяха […]
към публикацията
Когато падне мрак
Гласовете звучаха далеч. Нямаше представа, къде се намира. Неразбираемото им ехо прерязваше пъпната връв на съня, и когато това се случеше болката бе пронизваща, нестихваща […]
към публикацията
Божествена кръв
Развърза черната забрадка и освободи дългите рижи къдрици, които нетърпеливо се разпиляха по раменете й. Подпря се на лакти върху меката млада трева, отметна глава […]
към публикацията
Преобразяването
Мрак. Вървях по улицата, въпреки че реално би трябвало да се намирам в леглото си, прегърнал жената на живота си и отдаден на заслужена почивка […]
към публикацията
Кървава луна
Тази вечер щеше да се наблюдава поредната „Кървавата луна“. Фантастичния небесен спектакъл се случваше не по-често от два пъти годишно и караше сянката на Земята […]
към публикацията
Кръговратът на обречените
Мика се облегна тежко на дървената будка за билети и запали цигара с треперещи от изтощение и преждевременно развилия се артрит пръсти. Тъкмо издишваше с […]
към публикацията
Свежа кръв
Там под руините на старинен замък в дълбокото потънало в прах и паяжини подземие се спотайваше каменен саркофаг. Безформените изградени от камък стени оцветени в […]
към публикацията
Промяната
K Кити забави ход, когато влезна в уличката, огледа се и тогава надуши кръвта, пое дълбоко въздух още веднъж и затърси с поглед, малко по-напред […]
към публикацията
Маршмелоу на ръба
На този мост бе целунал момиче за първи път. Отдавна. Преди месеци. А съучениците му се целуваха с коридорите, целуваха се със стените и огледалата, татуираха телата си […]
към публикацията
Денят на Богородица
Част I – Зазоряване Пътеката, поръсена с бял чакъл, се извиваше като змия в сумрака на ранното утро. Елефтерия, беше подранила. На нея се падна […]
към публикацията
Плетената къща
Катастрофата беше страшна. Две коли и камион-цистерна се бяха врязали едни в други. Камиона гореше а на асфалта имаше проснати две тела. Пожарникарите се мъчеха […]
към публикацията
Най-дългият ден
Стаята, посрещала невъзмутимо низостта на десетки човешки същества, за пръв път изглеждаше отвратена и като че ли уплашена от настоящия си обитател. Стените й пуснаха […]
към публикацията
Проклятието на китайката
Събудих се с мисълта, че това ще е най- дългият ден. Защото когато очакваш нещо с такова нетърпение, времето спира. Не бях виждала дъщеря си […]
към публикацията
Ямата
“Дохожда час уречен за човека, последен час, и като свещ полека затлей живот, затлеят мъжки сили; дохожда край, смирен човек застава пред зинал гроб…Съдейски глас […]
към публикацията
Таратор
– Радвам се, че дойде – Милър ме придърпа в обятията си, преди да поставя длани помежду ни. Близостта с мъже не ми понасяше, колкото […]
към публикацията
Кибер вещица
Любовта му беше мощна като ракета. Тя беше единствената жена, за която бе готов на всичко. Всеки ден я обсипваше с подаръци, любовни ласки и […]
към публикацията
Подлез
Най-дългият ден е този който с нетърпение очакваш да свърши. На всеки шест дни има по един такъв. Викат му “петък”. Мнозина мислят, че той […]
към публикацията
Тъпите пилци
Митко се събуди от непреодолимата миризма на пилешки изпражнения. Часът беше три и двадесет. Реши да не си ляга, защото и без това трябваше да […]
към публикацията
Аз бях
Аз съм Лудостта. Сега съм само лице. За да кажа. Тялото ми го няма. Не ми трябва. Стражарите ме влачат, имам белезници. Не съм италиянец, […]
към публикацията
