Aбонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.
Абонирай сеГласовете звучаха далеч. Нямаше представа, къде се намира. Неразбираемото им ехо прерязваше пъпната връв на съня, и когато това се случеше болката бе пронизваща, нестихваща […]
към публикациятаРазвърза черната забрадка и освободи дългите рижи къдрици, които нетърпеливо се разпиляха по раменете й. Подпря се на лакти върху меката млада трева, отметна глава […]
към публикациятаМрак. Вървях по улицата, въпреки че реално би трябвало да се намирам в леглото си, прегърнал жената на живота си и отдаден на заслужена почивка […]
към публикациятаМика се облегна тежко на дървената будка за билети и запали цигара с треперещи от изтощение и преждевременно развилия се артрит пръсти. Тъкмо издишваше с […]
към публикациятаТам под руините на старинен замък в дълбокото потънало в прах и паяжини подземие се спотайваше каменен саркофаг. Безформените изградени от камък стени оцветени в […]
към публикациятаНа този мост бе целунал момиче за първи път. Отдавна. Преди месеци. А съучениците му се целуваха с коридорите, целуваха се със стените и огледалата, татуираха телата си […]
към публикациятаЧаст I – Зазоряване Пътеката, поръсена с бял чакъл, се извиваше като змия в сумрака на ранното утро. Елефтерия, беше подранила. На нея се падна […]
към публикациятаКатастрофата беше страшна. Две коли и камион-цистерна се бяха врязали едни в други. Камиона гореше а на асфалта имаше проснати две тела. Пожарникарите се мъчеха […]
към публикациятаСтаята, посрещала невъзмутимо низостта на десетки човешки същества, за пръв път изглеждаше отвратена и като че ли уплашена от настоящия си обитател. Стените й пуснаха […]
към публикациятаСъбудих се с мисълта, че това ще е най- дългият ден. Защото когато очакваш нещо с такова нетърпение, времето спира. Не бях виждала дъщеря си […]
към публикацията“Дохожда час уречен за човека, последен час, и като свещ полека затлей живот, затлеят мъжки сили; дохожда край, смирен човек застава пред зинал гроб…Съдейски глас […]
към публикацията– Радвам се, че дойде – Милър ме придърпа в обятията си, преди да поставя длани помежду ни. Близостта с мъже не ми понасяше, колкото […]
към публикациятаЛюбовта му беше мощна като ракета. Тя беше единствената жена, за която бе готов на всичко. Всеки ден я обсипваше с подаръци, любовни ласки и […]
към публикациятаНай-дългият ден е този който с нетърпение очакваш да свърши. На всеки шест дни има по един такъв. Викат му “петък”. Мнозина мислят, че той […]
към публикациятаМитко се събуди от непреодолимата миризма на пилешки изпражнения. Часът беше три и двадесет. Реши да не си ляга, защото и без това трябваше да […]
към публикациятаАз съм Лудостта. Сега съм само лице. За да кажа. Тялото ми го няма. Не ми трябва. Стражарите ме влачат, имам белезници. Не съм италиянец, […]
към публикацията