Твоята история също би могла да заеме място сред другите на тази страница.
Виж какСкалотряс от рода Кумулус беше млад и могъщ мъглороден. Всички смятаха, че един ден ще стане водач на кумулусите, защото дори скалните орли се страхуваха […]
към публикациятаМного отдавна, в далечно кралство, насред потъналите в сняг и студ планински върхове, се родил уродлив принц. Майка му, кралицата, била толкова отвратена от изчадието […]
към публикациятаВ селото казваха, че мелничарят е продал душата си, за да спаси мелницата от потопа. Истината беше по-лоша: продаде дъщеря си. Реката ревеше, колелото се […]
към публикациятаИмало едно време в малко село, сгушено между високи хълмове и на край безкрайната гора, едно семейство – баща, майка и техните две деца: братче […]
към публикацията–Хайде де! -Разкажи ни! Искаме приказка! Юлето се притисна от лявата ми страна, Марина – от дясната. Видял, че стратегическите места са заети, Светли се […]
към публикациятаСмъртта ме съпровожда с всяка крачка. Първо уви хлъзгавите си пипала около любимият ми и го запрати към студената гръд на друга любовница -земята. След […]
към публикациятаГодините бяха лоши, а дните се изнизваха по-трудно отколкото грошове излизат от кесията на бирник. Първо ни сполетя болестта. Безименна, коварна и безпощадна. Разболееше ли […]
към публикациятаПринцът слушал от малък за затворени девици в кули пазени от зли дракони и непристъпни магически храсти. Царят и придворните изобщо не се изненадали когато […]
към публикациятаЖивели някога баба и дядо в своята малка къщичка, построена до бистро ручейче, накрая на селото, точно до голямата гъста гора. Харесвало им да са […]
към публикациятаИмало някога, в едно затънтено село насред гората, малка приветлива къщичка. Направена от дърво, с множество прозорци и ниска вратичка, пред нея се съхраняваше тучна […]
към публикациятаВъв стара кръчма, млад зевзек, изчакал мрака на нощта на подбив взел бе рицар млад разказвайки историята стара за Страшната гора. – Там където вещиците […]
към публикациятаЖивяли някога мъж и жена, които дълго време не можели да имат дете. Когато вече се били отказали от своята мечта, съдбата ги дарила най-неочаквано […]
към публикациятаЛето Господне 1283 бе такова само на думи. Небесата бяха почернели отскръби студ, а облаците се бяха привели над земята сякаш всеки миг ще изсипятНоевия […]
към публикациятаПреди векове, когато Империята още била незабележимо кралство в сянката на великите тогава сили, а столичният град – селце на брега на реката, децата се […]
към публикациятаДойката приключи със следобедното четене и погледна към принцеса Лиора, която беше застинала с вперен поглед през прозореца. – Добре ли сте? – Дойке – […]
към публикацията„И заживели щастливо!“ Отново ехтеше гласът на екскурзовода, пропит с онази досадна, сладникава приповдигнатост, която използваше за милионен път. Туристите, скупчени в балната зала на […]
към публикациятаИмало едно време едно малко село, сгушено в полите на гъста гора. Там селяните се познавали и от уста на уста се носела страховитата легенда […]
към публикациятаНа необитаем екзотичен остров растяха непознати на учените цветя. Стъблата им гордо се извисяваха цял човешки ръст. Листата им – дълги един лакът, яркозелени, гладки […]
към публикациятаДетето се бореше с разпенилата се вода, която се опитваше да го притегли дълбоко в своята студена прегръдка. Очите му се бяха оцъклили като на […]
към публикацията– Сложи бавно скиптъра на пода, хлапе! Не! Само не го размахвай! – мекият баритон се извиси до оперни трели, когато понечих да махна превръзката […]
към публикациятаПристъпвах по каменните плочи към заветния край. Не можех да повярвам, че денят бе настъпил. Денят, в който светът ми се бе сринал на прах. […]
към публикациятаЕлиса стоеше пред златната врата, украсена с древни руни. Въздухът трептеше от магията, която излъчваше, и тя знаеше, че само един дръзък ход можеше да […]
към публикациятаМалка долина, скрита в сърцето на горите, беше позната само на старите легенди. София дълго търсеше това място, вярвайки, че тя е последната, която може […]
към публикациятаБързаше. Почти тичаше. Днес беше годишнината от сватбата му и все още не бе купил подарък за съпругата си. Сутринта, когато видя отметката в списъка […]
към публикациятаОстриетата свистяха във виртуозна мелодия в ръцете на тъмничаря. Жертвата се извиваше, опъваше веригите покрити с ръжда, и пищеше. Нямаше кой да ѝ се притече […]
към публикациятаКамъкът омекотяваше формите си с всеки нов удар на чука и длетото. Цяла учебна година дипломантите на Академия Айкин Дутсе работеха по своите шедьоври и […]
към публикациятаДъжда завари Анна на улицата. Първо прокапаха няколко едри капки, които сякаш умишлено се бяха прицелили в челото, шията и голите ѝ рамене, а после, […]
към публикациятаОцеляха малцина, има няма десетина, почти всички ранени. Импровизираните превръзки отдавна не спираха кръвта. Все още се държаха заедно, изчакваха бавните и помагаха на падналите […]
към публикациятаДвижеше се бавно из мрака на къщата. Беше спокоен. Знаеше какво го очаква, знаеше, че е неизбежно. Колкото и могъщ магьосник да беше, не можеше […]
към публикациятаЧетиристотин са стълбите към Светилището. Извисяваха се пред тях – каменни и порочно чисти, блестят под студените лъчи на изгряващото слънце. Песнопенията на послушниците идват […]
към публикациятаМакар робата да лепнеше по тялото ѝ заради изкачването на стъпалата, Ювина потръпна. Сенките танцуваха като живи по стените на безкрайното мрачно стълбище. Зловещ вятър […]
към публикациятаФантазирам си как ги убивам. Бавно, за да усетят всяка болка, която смятам да им причиня. Но това са, разбира се, само фантазии, аз съм […]
към публикациятаМразя свети Валентин! Мразя димът, мразя и проклетата смрад на горящи тела. Но любовта ни кара да правим какво ли не. Особено примесена с вино. […]
към публикациятаПозвъняването на входната врата я сепна. Така беше потънала в книгата си, че буквално почувства как някой грубо я издърпа в реалността. Не очакваше никого, […]
към публикацията– Скачай и бягайте! Бързо, бягайте към Пещерата на лъвската глава! Чукундурите са зад хълма. Просперо видя как отряд от тези твари се промъква в […]
към публикациятаОтдавна се говореше, че ако в навечерието на четиринадесети февруари излезеш от селото и поемеш към леса на изток, ще намериш малка колиба, където тайнствен […]
към публикациятаЗвънеца иззвъня. Беше четиринадесети февруари, но той не значеше нищо за осемнадесет годишния Жорко, който пусна джойстика с нежелание. Беше сам вкъщи. Отвори, но на […]
към публикациятаФилип Фернандез седеше привидно отпуснато, опрял гръб на меката кожена облегалка на креслото в далечния ъгъл на огромната стая, която приятелят му Владимир използваше за […]
към публикациятаУбивахме заедно. Той с меч, аз с изкуство. Така се срещнахме, преди тридесет години: наеха ме да го убия, а той трябваше да убие мен. […]
към публикацията– Пак ли си наказан? – Фигаро, тихо! Ще ми удължат наказанието, ако продължавам да си говоря с теб. – Но, има толкова по-важни неща […]
към публикациятаДим и вопли се чуваха в коридора. От отломките се надигна магьосника смръщен от болка, парче от гредите стърчеше в ръката му. Не я усещаше. […]
към публикациятаВинаги носи същото окървавено наметало. Същите скъсани ръкавици с липсващ връх на палеца. Ритуалната брадва със следи от кръв по острието. Кожената маска, под която […]
към публикациятаГло се събуди с ужасно главоболие. Нещо стържеше, пилеше и не й даваше покой. Случваше се понякога, напоследък – по-често. Имаше много спокойни, безгрижни дни, […]
към публикациятаЧинчи често идваше в съня на. Силви. Това беше един от бившите ѝ домашни любимци- странното животно с муцуна на заек без дългите уши и […]
към публикацията– Брей – Макс се наведе да огледа пениса през стъклото на хладилния контейнер. – Внушително. Светлината в лабораторията се фокусира върху работната маса за […]
към публикациятаПикапът сърдито ръмжеше по неравния път. Иван включи на ниска предавка, погледна часовника и изруга. Трябваше вече да е стигнал, а имаше още поне двадесет […]
към публикациятаЯто жерави летяха високо в небето над Пирин планина. Отлитаха на юг. По тясна пътека между широколистни дървета яздеше на петниста кобила Бали Бей. Млад […]
към публикациятаТой беше безсмъртен. И зъл. Много зъл. Беше се родил недъгав – с гърбица и по-къс ляв крак. Майка му бе умряла при раждането и […]
към публикациятаВ свят, обвит във вечен мрак, древният Орден на обсидиановите свитъци бдеше над скритото си хранилище на забранени книги, забравено знание и недостъпно научно познание. […]
към публикациятаВсяка пролет цялото градче тръпнеше в очакване на куклените приказки на Майстора на марионетки – представленията му бяха невероятни, като изстъргани от живота, а куклите… […]
към публикациятаМомичето тичаше с все сила през непознатата и странна гора. Успяваше да избегне пипалата на дърветата, които се опитваха да я повалят на земята. Пред […]
към публикацията– Здраштии, Шервена Шапшице. – Офф, пак си прекалил с медовината. Върколакът сви рамене смутено. – Не шъм бе. – Значи си пушил трева от […]
към публикациятаЛидия тичаше по крайбрежната алея и проклинаше психотерапевта. Глупакът, вместо да ѝ даде хапчета, за да се справи със следродилната депресия и натрапчивите мисли как […]
към публикациятаСъбра длани пред гърдите си и затвори очи. Вечерният бриз рошеше косата му, носейки крясъците на чайките. Пое си дълбоко дъх няколко пъти за да […]
към публикациятаСбрани под стряхата на старата черква, няколко бездушници очакваха литургията насядали под дебелата сянка на чердака. С три гробовни дръна селската камбана печално изстена началото […]
към публикациятаАнджи беше твърде добра за този свят. Нямаше никаква грубост и агресия в нея. Държеше се мило и с разбиране към всички. Състрадателна, със силно […]
към публикациятаХладни пръсти, обвили се около скротума му, го събудиха. – А, бебче, дощя ти се все пак? В този миг осъзна, че бебчето не би […]
към публикацията