Aбонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.
Абонирай сеХарло погледна към бавно угасващия светлик от близкия прозорец. В последно време вечерите в долината бяха по-къси заради наближаващата есен и набразденото със златисторозови облаци […]
към публикациятаКръв. Навсякъде. Толкова много червено. Изкусително, примамливо, опияняващо. Тялото ми се напряга и гърлото ми подскача инстинктивно, в опит да преглътне. Само че, няма какво. […]
към публикациятаИмало едно време един цар и една царица с много дъщери. Решил царят да ги омъжи, но нямало толкова свободни и подходящи принцове в близост, […]
към публикациятаНа този мост бе целунал момиче за първи път. Отдавна. Преди месеци. А съучениците му се целуваха с коридорите, целуваха се със стените и огледалата, татуираха телата си […]
към публикациятаПодготовката за тази ваканция беше започнала от преди няколко месеца и мечтата за нея, беше много по-хубава от самата действителност. Бяхме решили да избягаме от […]
към публикациятаЛюбовта му беше мощна като ракета. Тя беше единствената жена, за която бе готов на всичко. Всеки ден я обсипваше с подаръци, любовни ласки и […]
към публикациятаЛедено студеният вятър разкъсваше процепа в шушляковото му яке и образуваше дупка, която скоро щеше да погълне горната му дреха. Ако обръщаше внимание на това, […]
към публикациятаДори след смъртта на старата обитателка на имението, звукът на онова пиано продължи да огласява празните стаи. Само тихото му звучене, голите клони на дърветата, […]
към публикациятаСъдбата ми подсказваше, че не трябва да ходя на тази екскурзия. Отначало туристическата агенция анулира резервацията ни. Предложиха друга дата за отпътуване, но тогава приятелката […]
към публикациятаБързолета – така го наричаха всички в селото. От една страна, защото темата му за разговор неизменно беше свързана с Космоса и мечтата му да […]
към публикациятаВече със сигурност може да се каже – повече от час Евстати Плашикотков се бил заседял в една полутъмна дупка, наричана от редовните й клиенти […]
към публикациятаПрез 1976 година вампирите официално обявиха съществуването си на целият свят. С това те разкриха своя обществен строй като феодална система – скелет на съществуването […]
към публикациятаНощ е, а е светло като ден. Земята гори, тревата гори, дори животните горят. Огънят никога не стихва. Навсякъде пушек и пламъци. Пръстта е суха […]
към публикациятаДжаред усети острия ръб на металната седалка през плата на жокейските си бричове. Силен тракащ свистящ шум наводни съзнанието му. Звездите, които играеха пред погледа […]
към публикациятаГраааз отряза главата и на последния защитник на границата на Оронтодоните. Този горд народ бе последният, който не искаше да влезе в състава на империята […]
към публикациятаНай-дългият ден е този който с нетърпение очакваш да свърши. На всеки шест дни има по един такъв. Викат му “петък”. Мнозина мислят, че той […]
към публикациятаЛорд Хенри Джоунс чу три почуквания на входната врата на имението. Той хвана дръжката ѝ и въздъхна дълбоко, преди да я открехне, знаейки кой чака […]
към публикациятаТой вървеше мрачно по пътя към моста, чието име дори не си спомняше. Не че имаше значение. Важното беше, че мостът бе достатъчно висок. От […]
към публикациятаЖела притаи дъх, а кръвта бучеше в ушите ѝ. Горският дух се изправи бавно от земята, повличайки със себе си пръст и мъх, камъни и […]
към публикациятаНие, българите, имаме склонност да фаворизираме радикални партии, но кой да предположи, че „Коалиция 24-ти май“ ще се окаже чак толкова радикална. След дълги години […]
към публикациятаИван се връщаше от битака, където късметът му помогна да купи на безценица един талисман от 16 век. Беше някакъв странен пентаграм, в средата на […]
към публикациятаИнспектор Петер Карначев слезе тичешком в подлеза, и мигом съжали, че е избрал стъпалата – обувките му се натъкнаха на нещо гъсто и лепкаво. Дали […]
към публикациятаОбичате ли хазарт? Да? Чудесно! Няма да повярвате къде се намирам в момента! Макао, Лос Анджелес и Сингапур дишат прахта на най-големия хазартен център няколко […]
към публикацията– Г-н Лори, приветстваме Ви за добре дошъл в нашата комуна „Път към Рая“ – приветливо го покани да влезе през портата гуруто на общността […]
към публикацията5 000 г. пр. н. е., Скандинавия Миризмата на влага и мъх проникна в дробовете ми. Лежах върху каменна плоча с ръце привързани над главата, […]
към публикациятаДемоните! Черни птици в душата ти…Пируват с кръвта ти! Денонощно. Гризат мозъка ти. Осмиват те. Колко си жалък! Дребна марионетка в ръцете на живота. Носиш […]
към публикациятаОсвен необичайните дрехи, с които ходеше облечена се държеше странно. Рядко се усмихваше или гледаше в очите хората, с които общуваше, а ако го правеше […]
към публикациятаСъбудих се с мисълта, че това ще е най- дългият ден. Защото когато очакваш нещо с такова нетърпение, времето спира. Не бях виждала дъщеря си […]
към публикациятаТова стана в майска утрин. Лежах върху сламения дюшек на задушната страноприемница. Мускулите ми потръпваха. Косата ми падаше в очите. Дишах тежко. Не съм на […]
към публикациятаАз съм Лудостта. Сега съм само лице. За да кажа. Тялото ми го няма. Не ми трябва. Стражарите ме влачат, имам белезници. Не съм италиянец, […]
към публикациятаГласовете звучаха далеч. Нямаше представа, къде се намира. Неразбираемото им ехо прерязваше пъпната връв на съня, и когато това се случеше болката бе пронизваща, нестихваща […]
към публикациятаСлънчев лъч се прокрадна из клоните и падна върху високата, изгърбена фигура на Бернар. Тъмно кестенявите му къдрици разчорлени се вееха във всички посоки от […]
към публикациятаТя отново четеше. Шумоленето на споените с химикали дървесни остатъци подразни острия ми слух и предпазливо отворих едното си око. Все още не бях сигурен, […]
към публикацията1748 година, Париж, Франция Тъмните кадифени завеси блокираха последните слънчеви лъчи. Невидима ръка запали свещите върху кристалните полилеи от входа чак до другия край на […]
към публикациятаИзведнъж на вратата се почука. – Кой е? – питам с пресипнал глас. Картофчето оставя кофата с храната за феите на земята, а очите ѝ […]
към публикациятаВеднъж, докато се разхождах по любима пътека в Родопите, кривнах от познатия път, за да се полюбувам на интересните цветя и дървета, които не бях […]
към публикациятаХолограмата на Омуртаг Спиртов се извиси пред пълната аула и се представи: – Добър ден, колеги. Казвам се Омуртаг Спиртов и ще свършим с вас […]
към публикациятаЛюбимата игра на всички деца е тази на топка, но безобидното забавление може да стане малко по-омразно, когато по-големите братя и сестри загрубяват в нея. […]
към публикациятаВратът ѝ застърга в грубата повърхност на необработената дървесина. Болката изригна като вулкан. Бичът разцепи кожата под тънката конопена риза, едва прикриваща я от ледения […]
към публикациятаМрак. Вървях по улицата, въпреки че реално би трябвало да се намирам в леглото си, прегърнал жената на живота си и отдаден на заслужена почивка […]
към публикациятаВ малкото градче Писменово, 24 май наподобява повече на свещен ритуал, отколкото на празник. Всяка година жителите се събират на централния площад, за да отдадат […]
към публикациятаСтаята, посрещала невъзмутимо низостта на десетки човешки същества, за пръв път изглеждаше отвратена и като че ли уплашена от настоящия си обитател. Стените й пуснаха […]
към публикациятаПетък, рано сутринта. След цяла нощ Хироус, Кока-кола и Ред Бул вече се приготвям да затварям сергията. Но затваря ли се току-така Хироус? Понастоящем преигравам […]
към публикациятаВърху горещите покриви на Йерусалим се стелеше прах. Въздухът трепереше в топлата мараня. Едва три дни бяха изминали от разпването на човешкия Цар на хълма […]
към публикациятаТелефонът иззвъня и Вера отиде да провери кой я притеснява по това време. Беше полунощ, една дъждовна тъмна нощ. На светещия екран на смартфона се […]
към публикациятаПочивката ни в Китен вървеше прекрасно. Всяка вечер правехме страхотен секс, през деня на плажа пиехме коктейли и четяхме. Но тази нощ нещо се обърка. […]
към публикациятаАструс – Човек; капитан Нисѝн – Лутрианец; разрушител Иритѝ – Маджури; всепоглъщаща Кириу – Харсулиец; ловец Силия – Рикхсзи; преобразяваща се Крайцерът отсреща избухна и […]
към публикациятаТам под руините на старинен замък в дълбокото потънало в прах и паяжини подземие се спотайваше каменен саркофаг. Безформените изградени от камък стени оцветени в […]
към публикациятаКогато преди няколко години, група смели българи, с будна съвест и незаслепен от западната пропаганда мозък, се отправихме на пътешествие, за да разкрием истината на […]
към публикациятаСветът беше претъпкан и шумен. Нови раси щъкаха по повърхността му. Деляха се на родове, племена и групи по признаци, които само те си разбираха. […]
към публикациятаОтвличат ме, докато вървя по улиците на квартала Родар. Не крещя. Няма смисъл. Ако не се намирах в най-затънтения край на града, може би щеше […]
към публикациятаМръсните прозорци на лабораторията пропускаха достатъчно слънчева светлина, за да убедят гризача в кафеза да не бърза да става. Наедрелият плъх се завъртя на другата […]
към публикациятаТичам, не, по-скоро бягам панически. Нещо ме гони. Не знам какво, не знам защо, не знам от кога. Изненадващо не чувствам умора в краката си, […]
към публикациятаСледва аудиозапис от протичането на експериментален проект 4Р.02 на института за съвременни психологически и парапсихологически изследвания при Българска Академия на Науките – Първа експериментална сесия. […]
към публикациятаВсичко стана толкова неочаквано. Планът бе ясен от самото начало, прост и ефективен, както всеки път досега. Бандата на Червените Дракони бяхме …
към публикациятаМинаваше полунощ, цикади свиреха в задушната вечер, а комари ме хапеха и се чешех. Запътих се към ливадата зад мантинелата да подремна. В този миг […]
към публикациятаАни – Не показвай страх – отекна гласът му в главата ми. – Бъди безмилостна Ани. Те са чудовища. Чувах стъпките им. Усещаше се мирисът […]
към публикациятаМика се облегна тежко на дървената будка за билети и запали цигара с треперещи от изтощение и преждевременно развилия се артрит пръсти. Тъкмо издишваше с […]
към публикациятаСкрит зад тюленото перде Деймън наблюдаваше пощальона. Беше се договорил с него да оставя пратките в старата пощенска кутия до оградата. И само когато тя […]
към публикациятаДървета. Храсти. Стъпкана трева от маратонки. Бягаше. Бягаше. Прескачаше препятствия. Чу ударите на сърцето в ушите си. Гневът нарастваше с всичка сила, с всяка изминала […]
към публикациятаСигурно съм шофирал десет часа без да спра. Батерията на колата се изчерпваше. Дрехите ми лепнеха от пот. Бях се научил да държа очите си […]
към публикациятаЯсносините очи на Миа Торгар се плъзнаха по съществата събрани в оскъдно обзаведения склад. – Е, какво мислите за новата ни задача? – гласът ѝ […]
към публикациятаЧаст I – Зазоряване Пътеката, поръсена с бял чакъл, се извиваше като змия в сумрака на ранното утро. Елефтерия, беше подранила. На нея се падна […]
към публикациятаЛилура Изар се промъкваше внимателно през тълпата. Пазарът гъмжеше от народ и бе трудно да намери мишената. Стискаше в ръка омагьосания кристал, който леко я […]
към публикациятаВъца беше поседнала поди асмалъка и къцаше домате за рикийката по икиндия па и се доще да сложи и малко корнишон за цвет. Погледна къде […]
към публикациятаСидела погледна намръщено стоящия срещу нея надменно усмихващ се мъж. Току-що се беше подиграл с изтънчеността ѝ, но баща ѝ беше прекалено зает и въодушевен […]
към публикациятаОкото на Учителя се надвеси над тетрадката на Митко, седящ на последния чин. – Липсва запетайка. Моля, проверете! Ръката, държаща окото, прибра сегментите си в […]
към публикациятаСтрастта ми към конете ме бе довела в тази далечна островна страна на тъмносиво гъсти мъгли и остри планински върхове, чиито голи тела бяха обвити […]
към публикациятаИз въздуха се носеше аромат на буря. Есента приближаваше към странноприемницата, постилайки пътя си до нея с мек килим от листа, някои от тях бяха […]
към публикациятаАнонимността в клуба на чревоугодниците не е гаранция, че членовете му няма да срещнат смъртта си някоя вечер в мрачните алеи зад долнопробните кръчми в […]
към публикациятаЗари понечи да заплюе огромния войник, докато завързваше китките ѝ, ала устата ѝ бе пресъхнала. Остана само с гримасата на свитите си, напукани устни. Той […]
към публикациятаБеше странно тихо тази нощ. Вятърът едва довяваше шепота на отчаяната гора. Хората вече бяха заспали, отникъде не идваше светлина. Тъмни облаци бяха прикрили луната […]
към публикацията–Ставай, келеш пиян, целият палат търчи младия мъж на царкинята да търси, а ти си хъркаш тук в собствените сополи! Ударът по железния нагръдник не […]
към публикациятаСтражите я хвърлиха на студения каменен под в голямо помещение. Тя се надигна на лакти и се огледа. Видя избуялата растителност по стените и счупените […]
към публикациятаФеола трябваше да е сигурна кой точно беше вампирът в тази история. Това бе единствената причина, поради която прие да присъства на импровизирания бал тази […]
към публикациятаЛена тупна, пуфтейки, върху мекия диван в квартирата и скръсти ръце. Умът ѝ все още не можеше да побере как бяха стигнали дотук. Преди по-малко […]
към публикациятаХирургът грабна скалпела и направи един крив и назъбен разрез върху кожата под реброто-толкова си можеше. Хвана бъбрека, дръпна го леко и го “освободи” от […]
към публикациятаСтоях в сянката до моста и наблюдавах в очакване залеза. Винаги избираха залеза. На западния бряг залеза над океана бе една от най-красивите гледки, които […]
към публикациятаКатастрофата беше страшна. Две коли и камион-цистерна се бяха врязали едни в други. Камиона гореше а на асфалта имаше проснати две тела. Пожарникарите се мъчеха […]
към публикациятаИзвадки от архивите на деловодството на село Прън. Докладът е записан от Сийка Георгиева, деловодител и секретар. Дата: 15 май 2023 година Час: 11.30, сутринта […]
към публикациятаСлънцето грееше, птичките пееха, а богините сладострастно се изтягаха край фонтана върху шарени черджета. Слънчеви зайчета от игривата водна повърхност закачливо пробягваха по изящните им […]
към публикациятаСъбуждам се от сън, който не беше само сън, и корабът ми е мъртъв. Сякаш корпусът се е счупил и безжизненият вакуум на Космоса е […]
към публикацията– Атака! – изревах и вдигнах меча си. Пришпорих коня, той се вдигна на задни крака. Мъжете ми се втурнаха из селото с факли в […]
към публикациятаПещерата Пробуждам се отново. Не бързам да отварям очи. Тихият звук, който издава модулът ме радва. В безопасност съм, защитната стена е непокътната. Изминали са […]
към публикацията24 май 2048 г. 6:30 сутринта В малък апартамент в центъра на София младо момиче се събуди с прозявка, без да подозира, че от ъгъла […]
към публикациятаМитко се събуди от непреодолимата миризма на пилешки изпражнения. Часът беше три и двадесет. Реши да не си ляга, защото и без това трябваше да […]
към публикацията– Радвам се, че дойде – Милър ме придърпа в обятията си, преди да поставя длани помежду ни. Близостта с мъже не ми понасяше, колкото […]
към публикациятаНай-хубавата част от убийството, когато си жена, несъмнено е постморталната ерекция. Веднъж почти ме хванаха докато чаках кръвта да достигне пениса му, но си заслужаваше. […]
към публикациятаАлармата на будилника я събуди. Беше 6:00 часа. Дори не усети, кога настъпи утрото. С мъка се надигна от леглото. Отиде в кухнята, пусна кафе […]
към публикациятаМъжът с черно бомбе и вдигната яка на черното палто се криеше в сенките на мрака. Вече трета нощ идваше тук под моста, където в […]
към публикациятаБък избърса потта от челото си с омачканата бяла кърпа и я затъкна обратно в задния си джоб. Огледа доволно окосената морава и на ум […]
към публикациятаВсички мислеха, че бъдещето на човечеството е в ръцете на изкуствения интелект, но той е точно това – изкуствен. Както предрекоха някои, които оставаха нечути, […]
към публикацията“Дохожда час уречен за човека, последен час, и като свещ полека затлей живот, затлеят мъжки сили; дохожда край, смирен човек застава пред зинал гроб…Съдейски глас […]
към публикациятаНагласих си рибарското столче, сложих отстрани куфарчето с такъмите, кепчето и останалите неща, които така или иначе нямаше да ми трябват, и седнах. Отворих хладилната […]
към публикациятаИмало едно време… в една незнайна, гъста вековна гора, едно такова странно същество, на което всички викали дръмунцел. Той бил стар… толкова стар, че буковете […]
към публикациятаСтарикът дремеше в следобедния зной изпружен на големият балван пред селската воденица, изпосталялото му тяло помръдваше спазматично, впримчено в капана на кошмарен сън. Шепа деца […]
към публикациятаСлучи се! Не че не го очаквах, но все пак бях изненадан. Нали знаете, мислите, че сте подготвени, сигурни сте в своите собствени способности, но […]
към публикациятаЩом затворя светлите си очи, зад клепачите ми сякаш като на кинолента започват да се нижат лица на императори, крале и папи, фрагменти от епохи, […]
към публикациятаРазвърза черната забрадка и освободи дългите рижи къдрици, които нетърпеливо се разпиляха по раменете й. Подпря се на лакти върху меката млада трева, отметна глава […]
към публикациятаИзая беше от нисшите крилати в Азарет. Беше родена в семейство на обикновени убийци, но с годините осъзна, че тя не е една от тях. […]
към публикацията„Мани я тая мачка от тука, чедо. Че ако прескочи през трупа на дядото, ке вампиряса и ше ни измучи кръвчицата…“ Спомен от детството на […]
към публикацията